3:07. Абсолютно никакво желание за сън. Сякаш е 1 на обяд. Май всичко започва малко по малко да се оправя. Утре ще отидем по-далеч, към морето, съвсем в другия край. Когато бях дете, стъпвах на самия край на плажа, там където започва морето, ръчках баща ми и все му казвах виж, виж, тате, сега съм на ръба на картата и наистина си представях как вися на самия край на света - пръстите на краката ми и край - край на света ... Утре ще отида при татко, при морето, при майка, ще седнем и ще забравим, че някога сме се разделяли, те ще си приказват за техните важни неща, аз ще слушам и когато заспя, майка ще ме завие с одеало.
Много кофти нощ е тази. Избрахме хотел с интернет, за да можем да пишем, а това никак не поправя нещата. И дъжд, дъжд. Адски е смешно - въпреки дълбоката ни съпротива към смесването на живота с киното и театъра, филмовите ситуации непрекъснато ни следят, сигурно е нарочно.
Всичко ще започне малко по малко да се поправя. Светът ще се върне на мястото си, желанията ще се приберат обратно вътре, там, където им е мястото.
To Overshare.
Великолепна дума.
Ако хората имаха представа какви неща могат да отключат в други хора, така, без нищо особено да правят, какво? Светът щеше да е навалица от всички, които се опитват да избягат от всички. Щеше да ти хареса, само това знам, заради тичането.
3:54 и стоп.
Тази история е приключена.