skip to main
|
skip to sidebar
Berliner Elegien
[ любовни писма ]
събота, 25 октомври 2008 г.
moments
Има едни рокли с черни дантели и най-отдолу пресован тънък памук в бледо кафяво. Толкова обичаме, късно нощем да ги обличаме в полутъмната стая с черните обувки, театралните и да стоим така дълго, дълго, дълго загледани някъде.
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Архив на блога
►
2014
(2)
►
май
(1)
►
март
(1)
►
2013
(4)
►
октомври
(1)
►
септември
(2)
►
юли
(1)
►
2012
(14)
►
декември
(2)
►
октомври
(1)
►
септември
(1)
►
август
(1)
►
юли
(1)
►
април
(5)
►
февруари
(1)
►
януари
(2)
►
2011
(13)
►
декември
(1)
►
ноември
(1)
►
октомври
(1)
►
август
(2)
►
юни
(1)
►
май
(1)
►
април
(1)
►
март
(1)
►
февруари
(2)
►
януари
(2)
►
2010
(39)
►
декември
(2)
►
ноември
(3)
►
октомври
(1)
►
септември
(3)
►
август
(1)
►
юли
(3)
►
юни
(2)
►
май
(3)
►
април
(4)
►
март
(4)
►
февруари
(7)
►
януари
(6)
►
2009
(170)
►
декември
(6)
►
ноември
(4)
►
октомври
(13)
►
септември
(12)
►
август
(17)
►
юли
(22)
►
юни
(34)
►
май
(16)
►
април
(20)
►
март
(16)
►
февруари
(6)
►
януари
(4)
▼
2008
(66)
►
декември
(2)
►
ноември
(7)
▼
октомври
(11)
moments
Night & day
Sunday, lovely sunday
Малки нощни музики на разсъмване, пълни с вино, ме...
Като риби в морето. С опашки, с кръгли малки, зеле...
Да пишем за да се чете. Каква мръсна малка измама....
Последната нощ тя не стъпи там. Като при мъртвец. ...
Като клетки под микроскоп. Физическо усещане. Дълб...
Осем часа и някаква отрязана луна в прозореца. По ...
Какво голямо любовно очакванеПочти ритуално.
Жълтият dancefloor
►
септември
(7)
►
август
(3)
►
юли
(10)
►
юни
(26)