Да пишем за да се чете. Каква мръсна малка измама. Коридорите на мисълта са безфокусни, на кой му пука, че някой ги снима за оглед. Бърз поглед би бил толкова верен. Няма линии, няма пердета, едно огромно струпване от размазани форми без смисъл. Колко странно е това. Любопитството към нечий свят изчезва с все по-дълбокото му познание. Колко смешно. Там-тарам-там. Тук-турук-тук. Свири музика и някой тръгва. Ще забрави да затвори вратата и ще влезе въздух по прашните коридори, толкова чакан.