Като клетки под микроскоп. Физическо усещане. Дълбоко в ушите. Като клетки под микроскоп. Толкова отвътре погледнати. Приличат на паяжини без паяци, на метли без Маргарити. Как стана така, че останахме толкова сами насред света. Човекът с мислите. Под микроскоп. В неговия микросвят. С неговите микрорадости. Микроусмивки, погледната толкова отвътре. Някой ходи из гробищата да снима, някой го следва и погледнато под микроскоп, разделено на клетки и шум пак е любов. Човекът зад микроскопа ще пие. Червено вино, апарат и копнеж.