Като буря през житата
Есен. Слънце. Мрак.
Тихо се надига
Като копнеж през дългата нощ
накрая на някое безкрайно очакване
Като буря през житата
Есен слънце мрак
Всичко във въздуха
В секундите на забавен каданс
И после по земята –
със страшен сблъсък –
на парчета
Всичко
По земята
няколко секунди транс
И после болката от удара
по цялата кожа
Болка
Ужас
Трепет
Туптеж
И после нищо
Нищо.
Но не от онова нищо
Пълното
а такова едно нищо,
смешно
грозно
празно
