Такова дълбоко желание за писане не е било
сякаш светът е напът да се срути
и трябва да пишем
за да има какво да остане
залепнало по дърветата,
след големия сблъсък
като гнила ябълка да виси
и да носи спомена за онова,
толкова малко глупаво нищожно и тривиално,
погледнато отстрани
а в същността си -
тупти и се извива
къдри се и цъфти
и живеем като в някаква нелепа поема
все по-трагична
и все по-любовна
