В малката книжна кутия, с двехиляди петстотин и двадесет мъдрости за света
стига да има кой да чете,
с чашата - тече, навътре към вътре, ръката с особен жест, добре че е тя
и какво?
С дългите крака, излети по зелените шарки
и зелените очи, излети по дългите красиви линии на лицето,
кой ще стъпи в това, особено когато е любов,
голяма любов, любовта не е от модерните понятия,
и какво като има свят, какво като има машини,
мисли, открития, творения, велики, велики,
сърцето кашля в неизречените си думи,
насред тази пустош
смисълът е как беше.. абстрактно понятие.
Първото е трепет
Последното е срам и тъга
