има едно цвете, твоето цвете, твоето цвете пуши цигари, твоето цвете пие македонско вино, твоето цвете слуша разни артисти, които имат като твоя глас, твоето цвете сънува под чаршафи на големи зелени цветя, твоето цвете има диоптри и гледа размазано снимката ти и го е срам, твоето цвете мисли за теб непрекъснато, твоето цвете ходи из града ти с червени бузи и без грим, твоето цвете се усмихва на града ти, твоето цвете яде сладкиши и пие кафе по улиците на града ти, твоето цвете, твоето нелепо влюбено цвете

После облакът със снежинките се премества от изток на запад и слънцето излиза. На светофара под моста хората чакат и го гледат. Светва зелено и никой не тръгва. Велик колективен момент. Може би е любов, любов любов любов ли е? или друго някое такова съмнително чувство, сега в магазина на втория етаж, по ескалатора - мисъл за нещо срамно, нещо от онези неща за леглото, от онези преди заспиване - между щракването на бутона на лампата и обръщането на другата страна, момчето отсреща наблюдава, дали е разбрал, розови бузи, тъкмо ще отиват на шапката - сива и с черен кант. Сега само за проба - шапката, шлифера, очилата, хубаво ли е така? Случайно се срещаме на улицата, аз поглеждам под сивата периферия и е върха. Или случайно се срещаме на улицата и вятъра духва шапката. Пак е върха. Филмов момент. После с шапката в бара, с шапката по улиците, с шапката в трамвая, с шапката в метрото, твоето цвете, пуши цигари, пие македонско вино, търкаля се по земята и мисли за теб, твоето цвете

твоето нелепо влюбено цвете