Светкавици. Сняг. Лилаво небе. Отдолу - град, лампи, крушки, кухни, мании, бит, платна, сцени, пътища, тихо, шумно, всякакво.
Мили мой,
ако човек се изолира съвсем какво ще стане, дали от това се умира? Вчера си мислех, че за празниците може да се употреби любимия ми израз нож с две остриета или монетата има две страни, или беше двете страни на медала, не знам. Какво беше това интересно решение за напускане на пространството и отиването на друго, далечно пространство? Великолепно. И като нямам какво много да правя по време на тези дни с двете остриета когато всички са се вторачили в ядене и близост, стоя, пия по малко вино, наблюдавам решението си и го обожавам. От дългото стоене пред гледката на прозореца започвам да се чувствам като баба на пауза. Изследвам тялото на небето, тъмните и светлите страни. Преди два дена бомби раздраха гледката. Бум тряс бам, нова година - нов късмет - нова любов - нов бар - нов календар - нови дрехи - нови обувки - нов мустак - нова коламаска.
Ти как си? Онзи ден зяпах снимката ти. Още си хубав и пак пишат за теб. Света се занимава с теб. Или не света, а Европа.
Европа моя, моя малка нежна Европа, Франк с червените обувки в трамвая, Педро с малките ръце в бара, палмата на Соня подпряна на бюрото, обувките на Елина подритнати в спалнята, Мюлер който лежи до леглото и ти.. непрекъснато втъкнат в тик так daily циферблата на времето.
Втъкнат? Такава дума има ли въобще?
Лети време лети. Аз съм спокойна. И те обичам.
Мили мой,
ако човек се изолира съвсем какво ще стане, дали от това се умира? Вчера си мислех, че за празниците може да се употреби любимия ми израз нож с две остриета или монетата има две страни, или беше двете страни на медала, не знам. Какво беше това интересно решение за напускане на пространството и отиването на друго, далечно пространство? Великолепно. И като нямам какво много да правя по време на тези дни с двете остриета когато всички са се вторачили в ядене и близост, стоя, пия по малко вино, наблюдавам решението си и го обожавам. От дългото стоене пред гледката на прозореца започвам да се чувствам като баба на пауза. Изследвам тялото на небето, тъмните и светлите страни. Преди два дена бомби раздраха гледката. Бум тряс бам, нова година - нов късмет - нова любов - нов бар - нов календар - нови дрехи - нови обувки - нов мустак - нова коламаска.
Ти как си? Онзи ден зяпах снимката ти. Още си хубав и пак пишат за теб. Света се занимава с теб. Или не света, а Европа.
Европа моя, моя малка нежна Европа, Франк с червените обувки в трамвая, Педро с малките ръце в бара, палмата на Соня подпряна на бюрото, обувките на Елина подритнати в спалнята, Мюлер който лежи до леглото и ти.. непрекъснато втъкнат в тик так daily циферблата на времето.
Втъкнат? Такава дума има ли въобще?
Лети време лети. Аз съм спокойна. И те обичам.
