Дълбоко претенциозно, пълно с лалета писане, неразбираемо, разбъркано, плътно... за да има смисъл да го говорим на глас докато мислим, че е любов, или поне някакво такова чувство - важно, грамадно, каквото тресе тялото отвътре - слиза надолу и се хвърля нагоре, плъзга се и се издига, а кожата ухае на един парфюм, някакъв единствен, някъде по ръба, по крайните точки на тялото. Сутрин се излива водата и нощем тялото го сънува това - пак. Крайно, претенциозно сънуване, пълно с лалета и невъзможно за изричане на глас.