Колко уникални бяхме там, на ръба на морето с пясъчните подобия на замъци, без да бъдат замисляни като замъци, докато времето изтичаше и светлината ставаше по-ярка и по-ярка, толкова ярка, до непоносимост, зад жълтите чадъри и отворените очи, когато почти не можехме да премигнем от влюбване, изгубени, приличахме на дантелени пердета, проснати по теловете на вътрешните дворове.
четвъртък, 4 септември 2008 г.
За някои липси
Колко уникални бяхме там, на ръба на морето с пясъчните подобия на замъци, без да бъдат замисляни като замъци, докато времето изтичаше и светлината ставаше по-ярка и по-ярка, толкова ярка, до непоносимост, зад жълтите чадъри и отворените очи, когато почти не можехме да премигнем от влюбване, изгубени, приличахме на дантелени пердета, проснати по теловете на вътрешните дворове.
