През три врати и една сутрин може да се каже, че вече съвсем няма какво да бъде написано. Толкова дълго вали, водата ще изтрие всичко, носи някакви чужди листа и дърветата объркват своите спомени. През четвъртия ден празнотата прилича на онова, което децата сънуват за космоса.
Някой ще отвори вратата. Зад вратата няма да има нищо.
