25 и още няколко

Някъде по клоните на дърветата

По краищата на косите

по началото на пръстите

по стъпките и по мислите след тях

Идва вече есента

Хладните дъждове

Сребристите улици

Самотните пейки

Жълтите паркове

И един далечен, друг град

24

Криле на желанието

небето над Берлин

21

Ангелите ходят в театъра
Нощем

20 ден.

Липите изсъхнаха

и градът опустя

20

Някой решил

и тръгнал.

Цялата стая се изпразни без него

19

Колко странно, водата в театъра е сребриста.
Тази която тече от същите кранчета като навсякъде
Там е сребриста
Сребриста
Толкова просто - там е най-хубаво.
Най-хубаво от навсякъде.
Дори от планината е по-хубаво.
Дори от пътуванията
Да се скриеш сам и да легнеш
Да се изгубиш в тъмното

Човек сам.
Доброволно.
Да се изгуби.
В тъмното.

14 15

Няколко красиви неща:

Дъжд вътре в морето
Стълби, по които тече вода
Мокро тяло преди сън
Вятър по клоните на дърветата
Тишина нощем
Тишина денем
Ръце
Други ръце
Любов сутринта

13 нощ

Колко хубави хубави са питиетата тук,

където никой няма и никой никога няма да има,

където нищо не се случва и никога нищо няма да се случи

и напивайки се в това

без да има никой и нищо,

без да се чака никой и нищо

в пълното безсмислие

в малката граница между деня (светло, светло)

и нощта (тъмно, тъмно)

Гледане гледане гледане

Гледаме се с деня и се смеем

А той си отива

Не аз.

13 ден

Дълбоко внимание към загубите.
Увеличават се, набъбват, болят, не минават.
Отглеждаме загуби
Колко хубаво звучи.

Красиви думи
С думите е по-добре.

Главите са пълни със спомени за.
Дантелени спомени

Едно лято преди.

Много лета

Сега пак е лято. Не прилича на другите.
Има повече облаци и е съвсем празно.

Тихо, нежно

Живеем в това преди

Не е нужно да има сега, щом има преди

Толкова достатъчно

Като картина под очите

Така е добре

В чашата червено, по очите кафяво, по косата светло и блести.
Няма да го забравим никога.

Така звучи

12

Лунни нощи красиви

11, 12 weekend

Морски картички

Ден нощ десет

Не се гази там където няма земя. Не се стъпва отгоре. Дърветата не растат там, където няма земя. Търсим земя, за да посадим дърветата.
Разбира се, те не са истински, те са минали, имаме само спомена за дървета. Ще ги посадим. Да ги има. Важно е. Нека ги полива който може да полива.

Някога на пролет ще растат вишни и ще духа вятър и ще има време. Дотогава е добре да помълчим.

Ден осми

Е не.. Не е толкова поетично. Не и всеки ден
Не може да се издържи
Малко чувство за хумор е нужно все пак

Осми ден е ден без снимка
По-късно е позволено да се добави някаква.
Смешна.

Нощ седем

Лека нощ и сладки сънища

Където и да си

Ден седем

Филиите от детството, баба,

кучето, къщата, тополите, улицата когато деня си отиваше, татко докато се прибираше, майка докато готвеше, радиото свиреше, лампата се люлееше и мухата летеше и правихме сок от домати и после от грозде, гонехме мухата и се смеехме четиримата

Ден шест

Идва, идва лятото... Ще се напълнят пак колите, ще зазвучи пак музиката, ще се мечтае и мислите ще са любовни, и прозорците ще са отворени, и дима ще се вие през тях, и ще се усмихват момичетата, и ще се смеят момчетата, ще препускат плажовете, ще се люлеят горите.. Идва, идва...

Лятото

Нощ пет. Love songs

Сънуваме напоследък разни цветове на нелепи места и се вълнува сърцето. Бледо сиво на лицето, което свети и почти невидимо оранжево, такова, което би отивало на пердето огряно от луна към четири през нощта.
Сънуваме също, че стоим някъде на високо и някой ни държи там, за да видим коралите, които са изписали името, както само в сънищата става – пише го, но не се чете и не се помни, само се знае. Блян за мига когато всички улици ще се осмислят отново, когато крачките ще са най-важните бавни фотографии на света, когато няма да е ден и нощ, а ще е само ден. И само нощ. Било ли е?

Не е било.

Нощ четири

За да видите гората

не се вглеждайте в дърветата.

Ден четвърти.Спомени

През три врати и една сутрин може да се каже, че вече съвсем няма какво да бъде написано. Толкова дълго вали, водата ще изтрие всичко, носи някакви чужди листа и дърветата объркват своите спомени. През четвъртия ден празнотата прилича на онова, което децата сънуват за космоса.

Някой ще отвори вратата. Зад вратата няма да има нищо.

Нощ трета. Ден и нощ

Когато божурите цъфнаха,
тя тръгна
И замина надалеч.

Ден трети

празен.

Нощ втора. Снощи

Театрален потоп.

Ден втори. Следобед

Смокинята и следобедният дъжд

имат любов.

Човек не може да я разбере.

Ден втори

Случайната поезия разплаква.
Днес не вали.

Нощ първа - 2046

В 2046 год. oгромна жп мрежа обгръща Земята.
Мистериозен влак периодично потегля към 2046
Всеки пътник иска едно: да върне изгубените си спомени.
Защото в 2046 нищо никога не се променя.
Никой не знае дали това е истина
Защото никой никога не се върна от там
Ако някой иска да напусне 2046... колко време ще му трябва?
Някои хора си тръгват много лесно
Други откриват, че е нужно много време
Преди...когато хората имали тайна, която не искали да споделят, те изкачвали планина...
намирали дърво и издълбавали дупка в него и в нея прошушвали тайната си, след това я покривали с кал така че никой никога да не я разбере.

Всички спомени са пътеки от сълзи

Ден първи

през първия ден

вали.