Имам главобол. Времето тече и го прекарваме заедно.
Лежим в леглото и пътуваме с google до не знам си къде, искаш да стигнем до плажа и да правиш снимки с комбинацията cmd/shift/F4 (или нещо такова). Лежим и пушим. Както пушим така спим. Спим и сънуваме това онова.
Ти. Лицето ти. С контактни лещи и без. От много близо и от по-далеч. Клепачите ти, миглите ти, твоето тяло. Пием вино и танцуваме, търкаляме се по пода и е толкова важно, неотменимо, епическо. Трудно може да се разкаже. Къпем се във ваната, Аня спи. Кракът ми върху рамото ти и една къдрица върху твоето лице. Аз потъвам надолу и плача, заради красивата картина, ти ме гледаш и плачеш, понеже аз плача.
Времето тече и го прекарваме заедно. Ядем чипс и българско сирене с чубрица и оливен оил. На мен ми се танцува, на теб ти се гледат клипове в ю туб. Не мога да гледам, вие ми се свят от виното и ми се струва невълнуващо да ходим в Las Vegas. Как невълнуващо? (лицето ти. малко бебе тигър гледа буболечка на земята и се чуди.)
Времето тече. Танцуваме на някакво парче, на което, според теб, не може да се танцува. Обаче танцуваме. Ти трепериш. Наоколо по земята бутилки и чорапи. Защо трепериш?
Времето тече. Стоим в семинар. Имам главобол. Обичам те.
