унтайтълт 2:31

Нощем, след като се прибирам след записи за еди кои си липсващи звукови части от новия филм, някъде до някоя от непрочетените книги на бюрото, до няколкото бележки с минали важни неща, до пепелника с неизхвърлени фасове и до още несъбудената нощна пеперуда, за която от няколко дни и няколко нощи не е ясно дали е умряла или само спи. Нощем се случват хубави неща. Кисело мляко например. С раздробен вътре банан, понеже няма време за друго. Моята приятелка си има малко нежно студио в тъмния й берлински апартамент. Стаята където спи е и студио. Има си микрофони и няколко инструмента и там, тази вечер, записвахме. Трябва да запишем магия. Във филма, в офф, казвам, се случва магия. И каква магия, ами нещо като пеещо цвете ама не е цвете, а е човек, същата тази продавачка на кроасани, там в офф трябва да я чуем как пее и то е магия, ок. Давай да записваме и тя го прави. В малкото си берлинско студио апартамент тя записва магия. Аз няма какво повече да кажа, зачитам се в книгата на джей зи и внимавам да не се чува шум. Джей зи написал книга моля ти се - на едната страница текстовете на песни, на другата литературен разбор. Йо мада факин бич, дет мийнс also, аха. Не им писна да философстват.

После в нощния автобус кино куфара ми тежи.

Кино куфар кино куфар

колко хубав си ти