И така, колело. И караш. Улицата между Brandenburger Tor и Potsdamer Platz, посока второто. Нощ. Навън е топло, въздухът е много топъл, особено когато караш, значи топъл въздух, топъл въздух, топъл въздух и изведнъж хладен въздух, усещаш го, съвсем изведнъж. Обръщаш се и там стои паркът, огромният парк. Хладният въздух идва от парка, там е прохладно, има дървета, има цветя, има река, езеро, така стоят, в тъмното там някъде навътре и въздухът им се носи. Хладен. Не знам как се разказва. Обаче е много хубаво..
После знаеш ли какво стана?
Една лисица мина. Оранжева лисица, през улицата, представи си, Potsdamer Platz е на 2 минути, с огромните сгради, със светлините, с колите, с хората и изведнъж лисица! И тази лисица изобщо не я е страх, излязла е от тъмното на парка и бърза, има си някаква работа очевидно, изобщо не е объркана, ако питаш мен е пресякла кръстовището съвсем като пешеходец, огледала се е и е преминала и така, с някаква ужасно смешна оранжева опашка и с леко отворена уста се придвижва на някъде си конкретно, така изглежда. Хората бяха по-стреснати - какво има да прави лисица на Potsdamer Platz? И аз не знам. Но я видях, не е за вярване, нали? Лисица. Насред Берлин. Съвсем категорична лисица.
После си купих оранжев швепс /сега разбирам, че може би заради нея оранжев/ и докато стоя на един светофар с колелото и чакам да светне зелено забелязвам, че над Берлин няма звезди.
Но на никой не му пука.
