Утре отивам в пекарната. Ще си сложа 5-те диоптъра и ще бъда З вместо С. Ще продавам баници, ще казвам МИЛШ вместо МИЛХ и ще мириша на печени бутернезнамсикакви. Някога стоях пред ндк слушах китари и ревах от щастие. Бутер шмутер, баница шманица. Дреме ми, че съ въ то не става, касиерките навсякъде си приличат - дебели гадни лели пият бира и мразят. Попаднеш ли отдолу те размазват. Не бе, лельо, аз не съм, лельо ти не знаеш, лельо, викай на майка си емигрант, ти знаеш ли какво е виа понтика лельо, аз оттам идвам и имам краката на кейт мос, сори, че си леля и пиеш бира, аз съм дошла с птиците и много не ме вълнува търсите ли не търсте ли късате ли не късате ли, театъра дойде до гуша, лельо, аз затова, да късам баници, не за друго
Genug.
На ндк се плаче веднъж, ти го знаеш, нали там живеем. В бара чичката яде кюфтета и чете списание. На списанието ти. С ръце в джобовете и ме гледаш. Ако чичката още веднъж се задави с кюфтето ще го шибна с папката bewerbung и ще избягам заедно с теб в джоба. Ах любов моя, моя любов, младежа в трамвая ме нарича снежанка, ела снежанке, слез на спирката с мен, обаче снежанка не слиза, понеже снежанка обича друг и не си го дава, и не си го предава, и в джоба си го носи заедно с музика с китари кома кома кам оун артистките четат gala, майките четат друго, аз чета йу хууу красиво
стоп сега.
малко баници другото
ти го знаеш.
