за любовта

Тази маса е твърде висока за да се пише върху нея за любов
и все пак
някак не може да пропуснем това -
сутринта в ден и денят в нощ,
точно така трябва да го напишем,
през тези малки детински неща - моя ръкав, твоя ръкав,
цигарите, които уж свършили, а се появили отнякъде още две,
и тара-рам там-там и така нататък
когато рано сутрин
с тези очи
същите
крачим натам
тарарам-там-там
в очакване на някои малки, особени, мили неща
и се полюшват дърветата
(как малко по малко стана пролет)
докато се събуждаме,

все по - влюбени
без да видим как
масите са станали точно толкова високи,
колкото им трябва на ръцете
за да опишат любовта
тара-ра-та-та