Мили мой,
тогава написахме нещо за розите по вътрешните дворове, които навярно сега вече спят. Написахме и че ще има сняг, но нямаше. Е, сега има.
Тук е добре. Пушат се много цигари и се прекарва някакво хубаво време в музика. Днес един продавач на гердани ми се усмихна на улицата. Беше зарязал герданите и свиреше на барабани. Изглеждаше щастлив.
Аз съм добре, спя в бели чаршафи и много мисля за теб. Понякога се смея на разни неща, които си казал. Помниш ли веднъж как имахме среща на улицата на трамваите (die Strasse wo alle fremde gehen) и бях там 15 минути по-рано от теб, и мислех как да ти кажа, че не мога повече така, и с онзи шлифер /вървейки/ до мен имаше скитница и ти питаш да не би да сме заедно и аз се смея, и разбирам, че някак си, точно в този момент, така, против законите на обичайното, ще те обичам цял живот.
Надявам се, че при теб всичко е наред и времето е по-топло, или поне не духа вятър. Представям си понякога как ходиш по улиците и шалът ти се е отметнал, a аз го връщам на мястото му, така че да ти е по-добре.
Изпращам ти целувки сега и се надявам, че скоро ще получа писмото ти! Прости ми премълчаните неща, за тях ще се досетиш сам.
Твоя.
