Berliner Elegien

2012-02-16T14:49:00.004+01:00

Когато въздухът е син от студ сме отишли в някакъв бар

където можело не само да се пие, а можело и да се танцува.

Аз съм си облякла синята рокля на точки и умирам от студ

теб още те няма

аз не знам още за теб

Пия вино водка бира кола и говоря с най-добрия ти приятел,

относно бъдещето на европейското кино и моя план

да бъда Офелия от машината на Мюлер,

която си прекарва дните с глава в газовата печка.

Той ме гледа с немски поглед

и си тръгва

аз -

вино

водка

бира

кола

Междувременно танцувам и си представям една голяма пералня,

в която могат да се съберат всички мебели -

дивана, леглото, дървените столове, пода

и всичкото да се изпере, всички следи от живот

да бъдат заличени посредством кръгови движения

прах за пране и висока температура

Ти идваш

и танцуваме

после ходим в снега

и се смеем

и е събота или неделя

сезон без име

нощ без дата

как се пише това

не се пише

Четири дена по-късно всички изпити и неизпити бутилки са вече прибрани,

по пода ги няма 5-те неизпушени хартийки оцебе, които летят всеки път,

когато отваряш и затваряш вратата на път за банята или коридора.

Чайникът с водата го няма,

няма ги чашите с отпечатъци от ръце.

Сега на мястото на всичко това има сушилник с четири чифта изпрани чаршафи

и един дървен трън в лявата ми пета.

четири реда последствия

2012-01-24T22:40:00.009+01:00

на татко

22:49 -

цигара

кола маска

самота

някъде

в някоя друга

държава ти

кихаш понеже

аз мисля

кратка кинематографична история за разбитото сърце

2012-01-09T18:39:00.012+01:00

едно добро начало -

черното сако и

дрехите, които приличат на адвокатски

на ревера - дупка от цигара.

Някога, в някой предишен тъжен опит

когато сърцето се е разбило

тялото е пушило с това сако

може и в леглото да е заспало

докато е пушило

разбитото сърце облякло черното сако

за да прилича на адвокатите

(или баща си)

легнало в леглото

и с помощта на ръцете запалило

цигара

мислило и разбирало

ставало му тъжно

и заспало

А ръцете,

(понеже са глупави)

или понеже ги е грижа за разбитото сърце

(и въпреки това си остават глупави)

са се надвесили над разбитото сърце

за да го утешават

цигарата между пръстите

е докоснала ревера

и сега на това място има дупка

тази вечер (каква магична, синя нощ)

разбитото сърце

адвокатското сако с дупка и ръцете,

които са глупави

ще постоят на прозореца

и без да пушат

ще си мислят за надеждата

with 'D' you can say 'dear'

2011-12-11T16:01:00.010+01:00

утре той си тръгва.

няколко цигари и малко

средностатистическа тъга

от тази, която домакините изпитват

когато четат някой мил роман

утре той си тръгва

няколко цигари и може би дори

вино след това

от онова, което се пие по сватбите

евтино и в голямо количество

горчиво

и с бял етикет

dialogue of the year

2011-11-18T00:42:00.002+01:00

she: - I feel like a cat!

he: (pause) - Ok.

2011-10-01T16:15:00.007+02:00

Мамо,

направих роклята по друг начин. Вместо да поря страничния шев и там да зашия ширит, аз разпорих този на гърба, махнах ципа и видях, че роклята е била поправяна и преди, някой я е свивал веднъж, отзад на гърба. Махнах ципа и на негово място заших малки парченца, под формата на полу-кръгчета, които, закрепени към черната дантела, стават кръгчета, като при обувките. Извадих връзките от старите си гуменки адидас, много запазени връзки, съвсем черни и само с леки деформации на формата тук там, та извадих ги и ги промуших бавно през всичките кръгчета - полу-кръгчета и така, на гърба на черната дантелена рокля се получиха кръстосани линии, така че, когато я облечеш, се създава впечатлението, че някой ти е връзвал с часове връзките, което, съчетано с една такава черна, независима рокля, създава някакъв безобразен, необясним парадокс, такъв, какъвто по принцип жените носят в себе си от своето раждане. Кой би могъл да бъде роден с дупка, с празнина вътре в себе си, а да бъде едновременно съвсем цялостен и завършен, да не му липсва нищо. Ето така и роклята. Роклята на Хеда Габлер. Жената с револверите, мамо. Тя се стреля в главата, а някой й е помогнал да си облече роклята.

Какъв прелестен парадокс.

21.22.23.

2011-08-23T13:11:00.007+02:00

Проспунахме деня, но после, заедно с моето дълго падане, дойде нощта, изгасихме лампите и легнахме под раираната завивка. Там нощ и цветя. Сенки и чувства. Очите мигат в тъмното, следят въздушните полети на комарите наум, тъжни и цветни.

Сега пак е ден и небето плаче. От чешмата тече вода върху моите ръце и върху твоята чаша, засъхналите линии от това, което си пил, стават мокри и се вият по отпечатъците ти. Изтриват ги в поносим ритъм.

По-далеч там - ъгълът на думите, подбран от теб, за да говорим. Съвършено кадриран. Съвършено подбран. Едно две три четири, столовете, моите крака, ръцете ти, това полукръгово движение на твоето тяло от теб към мен, после концентрацията на всички планети в това което се случва между твоите устни с белег и моите устни без белег. После аз ще стана, ще се придвижа, ще разваля цялото съвършено кадриране, ще смеся цветовете в особено неподходяща комбинация, ще разваля линиите, ще ги направя лоши, истерични, неконкретни кръгове, които се въртят един в друг, трият се и предизвикват ритъм и пищене, ти ще станеш неочаквано, ще върнеш линиите и ще гледаш осъдително отстрани лошата картина на моето падане. Ще падам с часове. Ще падам с дни. Ще падам с години.

И когато най-после падна, ще се придвижа пълзейки до това легло, ще се завия под раираната материя и ще стоя така, със затворени очи, под всичките комари и техните въздушни полети

тъжни и цветни.

short emigrant poem

2011-08-12T17:04:00.004+02:00

Nachmittag in meinem Hinterhof - party.

Singen singen die Nachbarn

deutsche Lieder Bulgarien

Heimat des Wodkas und Schweigens

I miss you.

унтайтълт 2:31

2011-08-03T02:17:00.006+02:00

Нощем, след като се прибирам след записи за еди кои си липсващи звукови части от новия филм, някъде до някоя от непрочетените книги на бюрото, до няколкото бележки с минали важни неща, до пепелника с неизхвърлени фасове и до още несъбудената нощна пеперуда, за която от няколко дни и няколко нощи не е ясно дали е умряла или само спи. Нощем се случват хубави неща. Кисело мляко например. С раздробен вътре банан, понеже няма време за друго. Моята приятелка си има малко нежно студио в тъмния й берлински апартамент. Стаята където спи е и студио. Има си микрофони и няколко инструмента и там, тази вечер, записвахме. Трябва да запишем магия. Във филма, в офф, казвам, се случва магия. И каква магия, ами нещо като пеещо цвете ама не е цвете, а е човек, същата тази продавачка на кроасани, там в офф трябва да я чуем как пее и то е магия, ок. Давай да записваме и тя го прави. В малкото си берлинско студио апартамент тя записва магия. Аз няма какво повече да кажа, зачитам се в книгата на джей зи и внимавам да не се чува шум. Джей зи написал книга моля ти се - на едната страница текстовете на песни, на другата литературен разбор. Йо мада факин бич, дет мийнс also, аха. Не им писна да философстват.

После в нощния автобус кино куфара ми тежи.

Кино куфар кино куфар

колко хубав си ти

закъснели доклади

2011-06-30T22:33:00.005+02:00

Италианското виното от 2 евро се е развалило

и има вкус на български лакочистител без ацетон

Розите са прецъфтели

По вътрешните дворове има колела

Моята малка високотаванеста хралупа с един прозорец и аз

под звуците на Раз Охара и берлински дъжд

Бяло простряно пране

уж е лято

В хладилника 3 ролки 16 милиметров филмов материал,

250 аса дневна светлина в очакване на моите картини

как да ти кажа.

самотно съвършено щастие

общо взето

2011-05-17T21:46:00.000+02:00

2011-04-15T19:41:00.004+02:00

Аз

насред всичките био-майки

Аз

с трицоловата ми анти био спирала

Аз

филмовото лайно

Аз

противникът на всички форми

Аз

неискащата деца

Аз

която спи с жени

Аз

пушачката

Аз

За мен ли да говоря

Аз кой

Аз

Кой е това?

Денят на мелодраматичното кино

2011-03-16T16:26:00.003+01:00

Косата ти мокра

Ризата ти синя

Приличаш на моряк

липсват ти само татоировките

но аз мога и да си ги представя

Сини и мокри

Дълбоко в кожата на ръцете ти

/както и на някои други места/

Short Love Poem 1

2011-02-24T14:09:00.002+01:00

Твоята приятелка совата.

Един добър кадър на тъга.

Записки по една сутрин

2011-02-21T17:18:00.005+01:00

- Как започна всичко, помните ли?

- Да, всичко започна с едно шише.

- И после?

- После тихо.

- Вие казахте ли нещо?

- Да, не едно.

- И после ръцете. Близо и бавно

- И после?

- После вятъра.

- И вестниците по земята.

- Шумят.

- Като музика.

- Но само ние ги чуваме така.

- И как продължава всичко?

- Всичко не продължава. То спира. То чака. То спи.

Вие тръгнахте и светът се превърна в спяща, пияна каляска. Хората спряха да бъдат хора и станаха сенки, които се търкалят пропорционално на тротоарите, в посоката на вятъра и обратно на посоката на дъжда. На дъжда и после на трамваите.

Какво съм правила аз след това, следи по дрехите и по обувките, какво съм правила аз след това и какво сте правили Вие, къде сте били - аз - по трамваите, по седалките, а Вие? В леглото ли сте били? Или в банята? Къде, на земята? Погледнахте ли се в огледалото? Какво видяхте?

При всеки случай докато вървим, ръката ще стои на устните. Моята или вашата, това е без значение. Ръката ще стои на устните и ще предполага. Ще предполага какво предстои.

Вие Вие Вие.

и аз.

Картини без фокус. Картини на минимално приближаване и после отдалечаване. Вие. И зелените Ви очи. И после звук. Търкалящи се боклуци по посоката на вятъра и по тревата. Звучат като музика, в един вътрешен двор, някъде зад улиците, двама голи. Търкалят се по стената, раняват си лактите, не боли. Това през нощта. После бавно, докато ръката се движи от долу нагоре, нощта ще се смени с ден. Сутрин. Колите, хората, трамваите, дрехите на рае. И там ще спре. Няма да продължи.

Ще спре. Ще заспи.

Любовно писмо. Януари

2011-01-22T12:56:00.005+01:00

Мили мой,

къде отидоха розите?

Мили мой,

ти забрави за мен.

Понякога още сънувам как те виждам, от дъното на улицата на нашите срещи, как вървиш, със синьото си палто и отдалеч ми се смееш, смееш се и после се губиш. Мисля за улицата, "там, където се срещат всички самотници", нали така го бяхме написали някога, мисля за нея, за теб, за синкавите ти отражения, за краищата на твоите дрехи.

Мили мой, къде отидоха розите

Не спят

Не сънуват

Тъгувам

Любовно писмо до И.

2011-01-04T01:36:00.009+01:00

В този блог не пишем удивителни. Ако пишехме, след теб щях да напиша една огромна. Да съсипе реда. Удивителна гръбнак, кост, мост, лост, шлост, щука.

Удивителна гъзарка.

Да се удивлява.

И да гъзарее.

2010-12-27T02:57:00.002+01:00

Колко жалко. Да погубиш едно състояние. Да го принудиш да спи, да го изгубиш в съня, да идва и да не идва. Да идва. Да трябва да спи. Лека нощ състояние. Меланхолия. Класическа музика му отива, или по-скоро норвежки цигулки. Vladislav Delay Melankolia. Колко е празен света на разсъмване, изчистен. Днес или утре или може би, може би, да изчистим всяка фиксация, да погледнем /на разсъмване/ света.

Какво може да бъде написано. Какво може да бъде казано. Гледам масата, гледам столовете, гледам леглото. И точка.

Мълча.

Червеният салон отвътре

2010-12-04T15:54:00.003+01:00

Мислите на един пораснал човек. Неделя

2010-11-28T14:15:00.021+01:00

В студения ден, да гледаш през прозореца, да ти се пие вино в два и петдесет и пет, някъде около грешката, че си се събудил преди петдесет и пет минути и вместо да ти се яде ти се пие.

Да гледаш през прозореца, да те боли фалшивия зъб, да ти се въртят в главата мисли за всички минали любови /какво ли правят точно точно сега/ да разбираш, че ти се въртят само и единствено, за да се завъртят около онази, единствената една, която мирише на булгари и е любов сама по себе си, любов, която е любов без да може да изпитва любов.

После започва да ти се пие вино два пъти повече и да ти се пише на немски. Измисляш всичко до последното изречение и там се срутва, думата leidenschaft е прекалено страстна и тъпа, не пасва, не звучи, а друга няма, тъп език.

Да гледаш през прозореца, да пиеш вино в два седемдесет и пет

du,

was willst du

du,

der nichts von mir will

Следващият път ще вземеш друго решение. Следващият път, на трамвайната спирка или малко по-рано, докато си вземаш палтото от гардероба, ще попиташ синеоката гардеробиерка за задния изход, който минава точно оттам, през нейната безстрастна кабинка, ще си вземеш палтото, ще се стопиш зад хилядата закачалки с хилядата чужди палта, ще излезеш на другата, задната улица, ще е студено и ще знаеш, това чувство на знание, че току що си се сбогувал с възможността да бъдеш прегръщан и целуван цяла нощ, ще го знаеш, още докато вървиш сред палтата ще го знаеш, но няма да се обърнеш, няма да смениш посоката. Ще излезеш на улицата, ще стоиш, заедно с мъдрото си знание и ще потеглиш напред, самотен и тих пътник, чието сърце сменя ритъма си от вълнуващ към ежедневно безкраен.

На другата сутрин вместо да не спиш ще спиш. На следващата няма да се събудиш в два и в два и петдесет и пет няма да гледаш през прозореца и в два и седемдесет и пет няма да пиеш вино. Ще си някъде другаде, в някой мол може би, сред коледните украси, в тълпата от хора, винаги минимум по двама, ти ще си сам. И докато те боли фалшивия зъб, ще пробваш сто блузи на раета, в опита да откриеш някоя извънредно красива, която извънредно красиво да крие красивото ти извънредно сърце.

one yaer later. berlin. dffb. 16mm traum

2010-11-22T22:10:00.005+01:00

2010-11-05T21:11:00.002+01:00

RÜCKEN RÜCKEN RÜCKEN

Und dann du

Das einzige Gesicht.

10/10/10. Неделя

2010-10-10T17:39:00.011+02:00

Един термус с чай един термус с кафе един термус с водка

за всеки случай

нали

Вълнуващо минава наоколо и после изчезва

и го търсим в пепелника и се чудим там ли е не е ли

Das Glück der Angst dass ich dich habe

du schamlos tot ich schamlos live

leer cool zigaretten zigarren du ich tabakshop filmisches erzählen

der theatralischen realität und noch mehr ein leben voll mit zweifel

nein

viel mehr

morgen und nachts

und dann

nachts und dann

morgens und dann

очите на един порастнал мъж

гледат красиво или по-скоро тихо

те гледат красиво и тихо und dann

ich

с очите на един вълк или по-скоро дявол

скандал

гледат и желаят liebe liebe

wo bist du the hell und dann

ДАН - ДАН- ДАН- ДАН

was kommt dann?

тайтъл ънноун

2010-09-30T19:36:00.010+02:00

Ти+аз никога не е значело нищо особено

Ти+ аз = безсрамно празно

Същото като онова между краката на някоя

тъжна жена

Кратък опит да се пише за щастието

2010-09-19T11:01:00.015+02:00

Никога не съм знаела как се пише тази дума за таблетката. Таблетката всяка сутрин. Витамин Це или Мулти. Ефверизсцентна. Или whatever. You loving me, erykah badu. You loving me /do u do u do u who cares в крайна сметка i do/ Слънце над wonderland облаци fahrradlieder и traum, да научиш програмата за монтаж е едно хубаво определение на щастието. Снимаш облаци. Оттук оттам. Пускаш ги в програмата, едно парче, и ги правиш да летят. Так-тарак-так. Първо всичко на мястото си. И после звук. И после движение. И ето го на.

Стоиш и те гледам. Разказваш /много точки мамка му/ Разказваш аз те гледам. Ти разказваш. Аз си мисля. Ако някога те снимам партньорката ти ще умре в третия или четвъртия кадър и ще останеш само ти. Ще стоиш и ще запълваш пространството. Ще запълваш и няма да остане нищо друго освен теб. Постепенно ще запълваш пейзажа /земята, въздуха, предметите помежду/ и така, постепенно постепенно ще оставаш само ти, толкова запълващо, че въздухът ще намалява, докато не остане никакъв и зрителите започнат да се задушават, задушават, задушават и в залата започне да ескалира паниката, иксат да бягат, но не може, не може, не може, а ти нарастваш, нарастваш, нарастваш, въздухът става все по-малко, все по-малко докато накрая, малко преди да умрат, вратите се отварят, зрителите напускат, спасени, и вътре оставам само аз.

Понеже на мен не ми трябва въздух.

Понеже на мен ми трябваш само ти.

END

2010-09-09T13:29:00.006+02:00

was hast du von mir einem kranken der manchmal

dich ansieht von weit nahem

idiot was weisst du von liebe

2010-09-02T23:02:00.013+02:00

Виждам те рано сутрин. Как пресичаш града в безумно състояние, с разкъсана мисъл, с посивели очи, как бродиш като безумец, докато наоколо няма никакви хора и никакъв шум. Как стъпваш, с побеснелите си крака, как гледаш някъде много, много напред. Виждам те как се носиш, как ризата ти е посиняла от студ, как се отразяваш по паветата, осветени от лампите в цвета на самотата - оранжево.

Виждам те късно нощем. С мрачна усмивка да вървиш по празната улица, в една от вече ясните посоки, мрачен, наобиколен от други, усмихнат, изгубен, объркан и ужасно, ужасно красив. С позеленелите си очи, как погледът ти трепти тук там, как говориш, как казваш, как реагираш, опианен, изгубен, фиксиран, събран, отчаян, красив

Кабината свети. Човекът на фара. Човекът в кабината. Обърнат към улицата, прегърбен, с потъмнелите си мокри очи. Как гледа. Как вижда. Как раетата му пожълтяват от слънцето и нощта. Как по лицето му минават мрачни предположения, сини картини за теб, който вървиш, за лицето ти, за цвета на очите, за усмивките, различния капацитет на обхват на ръцете ти, къде са пасвали и къде пасват точно сега, в този миг. Къде стоиш, каква е извивката на сакото ти, колко пъти си навил ръкавите на ризата си, къде се допира твоят лакът, дали те боли, в каква позиция се намира тялото ти, докосваш ли устните си с ръка, мълчиш ли или говориш, кога ще станеш и накъде ще вървиш

Още нощ и тази кабина ще бъде напусната. Една частна кабина, кабина под наем с мокет и стъкла. Ще свети пак, ще се мотаят сенки зад стъклата, ще изглежда и утре така.

Умореният човек на фара. Сърцето му е разбито. Вие му се свят от любов.

Ще се изгуби. Ще се изгубиш. Ще се изгубя. Ще се изгубим.

Толкова тъжно наистина.

27

2010-08-22T13:27:00.003+02:00

и толкова щастлива .

L'Homme atlantique. Второ любовно писмо

2010-07-28T03:24:00.012+02:00

"Говорят, че скоро лятото ще бъде в разгара си, възможно е. Не зная. Че розите са вече там, в дъното на парка. Че понякога не са видени от никой, докато са живи, и че стоят така разпънати в своя аромат няколко дни и след това се разпадат.

Не ви обичам вече както в първия ден. Не ви обичам"

Не ми се лежи повече в тези чаршафи, не ми се слуша въздуха, нито дърветата, нито горещия град. И да се появите, какво? Измислях го сто пъти: първо изненадата, моята особена поза, изиграното безразличие, добрe или злe, ще разберем, после вашите очи, винаги са ми приличали на разрязан хляб, в случай, че хлябът беше зелен и със сини и кафяви черти, това, което ще се види от тях, твърде човешко, твърде човешко, ще си разкажем, кой какво е направил, кой какво е видял, какво е било, седем пъти ще кажа и после ще се откажа от казаното, така ще го завъртя, че вие пак нищо няма да разберете, ще се объркате, после ще ми отговорите човешко, ще се засмеете, ще ми кажете името по начина, по който ме наричате само вие, аз пак ще се почувствам по онзи особено глупав, детски начин, в който всичките ми правила и формули изведнъж спираът да работят, разпадат се и стават наивни и трогателни, после ще пожелаете да ме целунете, аз разбира се ще се поддам, вашият парфюм ще се залепи за мен, после знаете какво, ще си свалим вероятно дрехите, от това, парфюмът ви ще започне да ухае два пъти по-силно, ще ме задушавате, ще ме гледате с очите си, които вече няма да приличат на хляб, а по-скоро на риби, разбира се ако рибите бяха зелени, на сини и кафяви черти и скоро след това пак ще си тръгнете, като преди това ще се облечете.

Вие можете да бъдете сравнен с много други неща, но все пак накрая бивате винаги сравнен с вирус, един човешки вирус, разбирате ли, прекалено човешки.

А има някои вируси, по-мощни от вас вируси. Вируси, които плъзват по дърветата например. Вируси, които събарят дървета, премазват тревата под себе си, разболяват и нея, разтварят я, тя се втечнява, потъмнява, изчезва. Какво сте вие, в сравнение с това. И какво съм аз. Дори да ме убиете с вашия вирус и да умра от любов, едно дърво, което се разбива бавно на земята в очите на една камера, например, винаги ще е по-величествено от вас и мен, поради малката причина, че в това няма нищо човешко, то е повече вселенско, повече значимо, повече трогателно, ако едно дърво се срути на земята, то разболява цялата вселена, а ако се срутя аз, умряла от любов по вас, какво?

Не ви обичам вече както в първия ден. Не ви обичам.

Любовно писмо от Франция

2010-07-24T14:15:00.009+02:00

Мили мой, Франция.

/еспадрили кафе с мляко и

без

пообърнат театрален ритъм вятър слънце нощ

мистрал

пране на ръка автомати за кока кола

колела писма пликове евро и

по-дълга коса/

Забравата из въздуха. В мълчащите електронни кутии и в мълчащите телефонни. Забравата в липсата на усет за вас. В липсата на усет за вашия усет. Аз се оглеждам в очите на един влюбен и виждам третата братовчетка на Мила Йовович, само че със спукан капиляр на носа. Напоследък мисля за онзи приятел, който искаше да постави забравата на театър, взех да разбирам какво е имал предвид. Забравата. Къща на морето с високи стени, една роза в двора и един, който си отива. А той бил ли е изобщо, имало ли го е, живот ли е било или сценарии за филм, не става ясно. Аз липса по вас. Аз макет на забравата. Аз атлантическият човек.

Ходя пеша с кафяви еспадрили по тези странни градове / Ван Гог е ходил тук, представете си/ и получавам видения за самотата. Самота пълна с усет за несамота. Да те прегръща някой, който те обича, едно интересно за изследване събитие. Да му гледаш кожата. Чуждата кожа. Да му гледаш чуждата кожа и да позволяваш да се допира до теб. It's not only the beauty, he said, and looks, kinda adore, kinda fear, but it's only the beauty, and we both know it, aber nichts dagegen, eigentlich nichts.

Купих си часовник, за да го свалям преди да позволя на кожата да ме допира. Също като вас. Вие правите така. Някъде там, далеч, далеч, по местата, които обитавате и вие сваляте часовника си и се докосвате до някакви чужди, гладки, красиви неща. Дори камерите, дори те, най-красивите гладки и чужди неща. И докато започвам да ви губя, започвам да копнея по друго. Различно от вас. Нещо без кожа, без коса, без дъх и започвам да го създавам. Бавно, търпеливо, мъчително, с налудничаво постоянство в мисълта. Нещо, което не е човек. Нещо, което е усет. Един праисторически уморен усет. Следват моите макети. Макети на щастливата самота. Съвсем съвършени макети - гладки и бели, изпразнени от престой и човешко присъствие. Макети, в които, стоейки, с времето и забравата, самата аз се изпразвам от всичко човешко и започвам да приличам на розата. Розата в двора на онази, която търпеливо наблюдава Отиващия си, който бил ли е или не е бил, живот ли е било или сценарии за филм, не става ясно

...

Мистрала извива дърветата. На мен не ми прилича на танц. Да можеше да го видиш.

2010-07-03T14:21:00.004+02:00

Да обитаваш значи да мърсиш

Да си присъствал значи да си оставил боклуци

Когато идвам по това личи

Трупове на рози и пури

Диалог

2010-06-09T14:17:00.003+02:00

Какво правиш?

Подреждам си живота в куфар.

В смисъл?

Не в смисъл.

В найлонови торби.

Любовни поеми

2010-06-08T00:17:00.013+02:00

На немски късмет и щастие са една и съща дума glück

защо не останем в леглото да изключим целия свят или

да го пъхнем в лампата и да го гледаме

как стои вътре, как светва нощем, как изгасва през деня

как самолетите му излитат и кацат как пътниците чакат багаж

Сияйна нощ, нали?

бяло червено и празно

ще ти напиша писмо и ще го изпратя до другата улица

здравей аз съм няма нищо точка мисля чувствам точка край

и така от този ъгъл до другия ъгъл през целия свят

DEUTSCHE POST RULES THE WORLD

все пак

Гледам чашата пълна до половината или празна

и когато посегна отражението прилича на контакт

като че някой иска да контактува с мен и да ме пипа

някой от друга планета пък може и от тази да е не знам

и тогава

нищо

оказва се че съм аз

/годините запетая нали разбираш запетая вярата намалява точка нов ред/

и на него пак същото

защо не останем в леглото не изключим целия свят не го пъхнем в лампата

имаш си важни неща там как да изключим да пъхнем не може

не може знам знам

А не може ли

да няма връзка

Не може ли

да няма свят

не знам какво да има

но да е друго

и ти да си там

да има време за стоене

и време без контакт

да има време в лампата

без самолети и без кожа

време

в което си събличаш кожата за лека нощ

и лягаш

по съставни части

дроб стомах вени сърце

лягаш и си туптим

туптим си

и си туптим

2010-05-29T11:42:00.005+02:00

Какво правиш?

гледам през прозореца

И какво има там?

коли и автобуси

вървят и шумят

Гледам през прозореца

безчувствено и безпредметно

но не арогантно

не нагло

просто гледам

коли и автобуси

вървят и шумят

Времето е по-дълго от щастието и от нещастието

също така

dffb

2010-05-12T22:27:00.001+02:00

Любовно писмо

2010-05-04T21:18:00.008+02:00

Аз мога всичко

аз аз

Мога да дръпна шалтера и да те изпаря

Мога да дръпна шалтера и да изпаря всичко останало

Мога да дръпна шалтера

и да го пусна пак

Да предизвикам и късо и дълго съединиение

Мога да счупя шалтера

И да не предизвикам съединение въобще

Мога цяла вечер да дърпам и да пускам шалтера

Да предизвикам всеобща световна

или поне квартална дискотека

Мога да се изкъпя с шалтера

и да разтреса всичко на едно две три

Мога да изпаря съседите децата им че

и дърветата отпред

Мога всичко мога аз аз

Само не мога

Пипайки шалтера

Да направя така че ти да се появиш

В стаята леглото стола масата или whereever

Да ме хванеш за косата и да изметеш пода с мен

Задето пипам шалтера или по друга някоя

еротична причина

И да се търкаляме из стаята

Да съборим всичко мое и всичко на ана от дания

Да си счупим главите в шкафа

Да си счупим краката в масата

Да си счупим ръцете в столовете

И накрая

целите счупени

Да лежим на земята

И да се целуваме в нищото

дълго късо всякакво

Не го мога да еба

не го

2010-04-29T23:23:00.003+02:00

Добре, ще се опитам да ти го разкажа /Miles Davis ту туру ту помага/

И така, колело. И караш. Улицата между Brandenburger Tor и Potsdamer Platz, посока второто. Нощ. Навън е топло, въздухът е много топъл, особено когато караш, значи топъл въздух, топъл въздух, топъл въздух и изведнъж хладен въздух, усещаш го, съвсем изведнъж. Обръщаш се и там стои паркът, огромният парк. Хладният въздух идва от парка, там е прохладно, има дървета, има цветя, има река, езеро, така стоят, в тъмното там някъде навътре и въздухът им се носи. Хладен. Не знам как се разказва. Обаче е много хубаво..

После знаеш ли какво стана?

Една лисица мина. Оранжева лисица, през улицата, представи си, Potsdamer Platz е на 2 минути, с огромните сгради, със светлините, с колите, с хората и изведнъж лисица! И тази лисица изобщо не я е страх, излязла е от тъмното на парка и бърза, има си някаква работа очевидно, изобщо не е объркана, ако питаш мен е пресякла кръстовището съвсем като пешеходец, огледала се е и е преминала и така, с някаква ужасно смешна оранжева опашка и с леко отворена уста се придвижва на някъде си конкретно, така изглежда. Хората бяха по-стреснати - какво има да прави лисица на Potsdamer Platz? И аз не знам. Но я видях, не е за вярване, нали? Лисица. Насред Берлин. Съвсем категорична лисица.

После си купих оранжев швепс /сега разбирам, че може би заради нея оранжев/ и докато стоя на един светофар с колелото и чакам да светне зелено забелязвам, че над Берлин няма звезди.

Но на никой не му пука.

2010-04-28T15:10:00.007+02:00

Да ме видиш сега да ме видиш

с колелото и блузата с бенките

една японка си разхожда кучето

без каишка

управлява го с А Е & И многоточие

да ме видиш сега да ме видиш

с колелото и блузата с бенките

една две или

три

моята съквартирантка идва от Дания

а не прилича на Хамлет

Въобще

2010-04-06T23:21:00.001+02:00

Църковни истории

2010-04-04T00:59:00.007+02:00

11:15.

Празниците са подтискащо нещо когато си сам. Може и заради клишето да е. Вечното клише, че празниците са подтискащи когато си сам прави така, че наистина всичко наоколо става подтискащо. Andreas Ilar например. Или факта, че стоиш пред фейсбук.

Реших да отида в някоя църква. Минава ми през ума, че имам камера, а може да се случи нещо интересно за снимане. Чудя се как се казва Христос воскресе на немски. Немците са католици, при тях обикаля ли се църквата? Обличам се, вземам камерата и потеглям. Вали.

Немците в комбинация с църква и религиозни теми аз познавам от А)филма на Зайдел, Б)филма на Ларс фон Триер и C)последния филм на Ханеке. Дотам. Сещам се, че близо до вкъщи, на Schönhauserallee съм виждала една катедрала. Запомнила съм я заради едни бели звезди от хартия, които висяха там по време на зимата, по време на големия сняг и бяха много красиви. В България в 12 без нещо около църквите има много хора. Тук не. Спирам с колелото пред входа, заключвам го, влизам. В двора хора стоят в кръг. В средата има запален огън, очевидно в случай, че на някой му е студено. Всички мълчат. Заставам и аз и аз мълча. Един мъж започва да пее. Всички се включват. Аз не мога да пея, но понякога, в синагогата и аз съм пяла. Сега няма как. Не знам текста. Иначе е вълнуващо. Достатъчно вълнуващо, за да ти се допее. Навън е тихо. Както обикновено Берлин спи. Небето е тъмно синьо. Един свещеник дава знак с глава, че може вече да се влиза. Държи свещ. Всички тръгват. Тръгвам и аз. Сещам се, че не съм изтеглила пари. Трябва да си купя свещ. Тъпо. Свещи обаче не се купуват. Дават ти. Бяла свещ в пластмасова кутийка, с червен кръст, с буквата А и някакъв знак, не ми е познат. Влизаме в катедралата. Тя е бяла, празна. Високо горе и насреща се виждат тръбите на органа, посредата има кръст. Стерилен красив минимализъм. Всички сядат на пейките. Абсолютно мълчание. Свещениците нямат бради и не изглеждат стари. Подават огън, всеки пали от другия и се усмихва. Пълно мълчание. В левия ъгъл има хора с инструменти. Китара, флейта, контабас, чело. До тях има екран за прожекция. Там излиза нотен лист с текст. Прожектират го. Музикантите засвирват. Хората започват да пеят. Немските църковни песни са странни, пеят се на много, ама много висок тон. Всички пеят. И пеят като хористи. Вълнуващо е. На мен ми е вълнуващо. Темата за бог винаги е била нещо, което събужда странни неща в мен. Когато някой ми каже, че не вярва в бог се чувствам странно. Аз не знам в кой бог вярвам. В рода ми има две религии. По тази причина нас децата не ни възпитаха в някоя конкретна религия. Едната част от рода например реши, че са религиозни евреи. Моята леля. Тя презира християнските празници и когато е Коледа се прави, че такова нещо няма. Баща ми й е брат, също евреин, но й се смее за това. Той казва, че живеем в християнска държава и че празниците са, за да се празнува. Освен това, казва той, Христос е един от великите евреи. И винаги започва да разказва как Христос е бил един новатор, който е опитал да прочете юдаизма като млад, модерен човек. Тази история ми е любима. Татко я разказва толкова интересно. Татко уважава всички религии и по-важното е, че ги познава. Той казва, че може да влезе и в църква и в синагога и в джамия и навсякъде се чувства добре. Но ако сестра ми иска да се покръсти, понеже гаджето й е християнин и е възможно да иска да се оженят в църква татко е против. И се ядосва и казва, че забранява. Но да се върнем на днес.

Всички пеят. Скоро, очевидно защото е 12 часа всички спират и се изправят. Камбаните започват да бият. Хубаво е. Свещеникът се приближава до микрофона и казва няколко думи. Не чете нищо от библията. Разказва за Исус. Казва мъдри неща. За обществото, вярата и добротата. Моли всички да се подредят в кръг, по стените на катедралата. Хората стават, правят огромен кръг. Държат свещи. Аз за първи път изпитвам притеснение. Моя проблем в църквите е целуването на кръста. И кръстенето. Не мога да целувам кръст, нито да се кръстя, не ми харесва. И в синагогата не ми харесва когато всички започнат да се клатят напред назад. Тук обаче няма да се целува кръст. Свещеникът носи купа с хляб, минава покрай всеки и му казва нещо. Аз не знам какво се отговаря. Опитвам да разчета по устните им. Или е амин или е данке. Съвсем кратко. Решавам нищо да не казвам. Той застава пред мен, гледа ме в очите и казва реплика от филма на Ханеке. Пасторът от филма на Ханеке е номиниран за главна мъжка роля за немската филмова награда. Актьорът е изключителен. Сега ми хрумва, че и този, който стои насреща ми е пастор, не свещеник. И той е излючителен. Вземам хляба и се усмихвам. След него идва втори. Първо ядем тялото, после пием кръвта. Винаги съм се чудела вино ли пият. Отпивам. Не е вино. Сок от ягоди е.

Връщаме се на пейките и започва пак нотна прожекция. Пасторът оставя чашите и си взема контрабаса. Започва концерт. Не е църковна музика. Друга е. Звучи хубаво и модерно, всички пеят. Немците са мълчаливи хора. В катедралите е същото. Спомням си когато съм влизала на Великден в българска църква. Всички се блъскат, говорят, шумно е и мирише на тамян. Тук не. Тук и пасторите не говорят. Никой не говори. Разбират се с глави, погледи, жестове. Пълен минимализъм. Има нещо хубаво в това. Понеже аз не идвам от това, израстнала съм в шумотевицата на Балкана. И това ми е интересно. Усещам, че и това го има в мен. И Балкана и Европа. Но аз на Балкана съм израстнала. Европа я живея за първи път отблизо и за първи път в тази катедрала усещам различното. В Берлин по принцип не е различно. Дори това, че говориш немски, а не български не е странно. В гимназията говерехме само на немски. Тогава и на немски сънувах. Но в катедралата, в песните, в мълчанието, в минимализма на всичкото усещаш разликата. Усещаш какво прави тези хора много други, от тези, сред които си израстнал. Други не означава чужди, или отблъскващи. Не. Напротив. Любопитни. И пълни с надеждата, която ти се е въртяла в главата, когато си решил да напуснеш страната, в която живееш.

На тръгване прожектират покана за празник в църквата. Идваш в седем часа и е хубаво да донесеш храна. Църквата предлага музика, театър и истории за Исус. Качвам се на колелото и потеглям. Вече не вали.

какви неща се пишат по време на скучни репетиции

2010-03-20T17:28:00.006+01:00

Химикалът изтекъл в джоба. Каква беда

Изтекъл

Изтекъл и с него изтекли и всички възможности

Изтекли.

Изтекли думите, записките, поемите,

стиховете, романите

Изтекло всичко.

И после и дрехите се изпрали

и петното било заличено /посредством прахове/

Останал само химикалът

или по-скоро тялото му

Едно скеле

Приятно празно

И пълно с възможности

с любов

2010-03-19T00:22:00.009+01:00

Питат защо дойдохте тук, какво не ви стигаше/ не, не че не стигаше / и докато говориш небето - огромно, притиска, красиво, губиш се/ гледах два филма на Вендерс, по-специално един/ другия после, беше толкова голямо, от единия град в другия и вече мечтаеш за третия/ но така/ така/ сега съседът ми има мускули, отивам да си купя тютюн/ отгоре небе/ ВСЕ ТОВА НЕБЕ ВСЕ ТОВА/ какво повече трябва - един филм за улиците, ето ти мечта и какво/ кой няма да тръгне след нея/ по принцип всеки/ но това е отделен въпрос/ сега същия филм, пак така действа/ после тъмните панталони и шапката и навън/ пак разплаква, този филм/ голям голям/ но е по-голям когато можеш след 5 минути/ така, по тъмния панталон и шапката/ да отидеш и да легнеш там, където лежат на картината/ не, не знам, вие се снимайте/ крепете там положението, бъдете забавни. Аз съм побъркана. И ще остана тук

все това небе

все същото небе небе небе небе

около Ф., летящите хора и събота сутрин

2010-03-13T23:25:00.027+01:00

Лек джаз и текстът започва.

Ф. ме покани у тях да говорим за театър. Живее в лъскав блок в западен Берлин. Блокът прилича на опаковка от шоколад номер 5. Засядаме в асансьора. Пушим цигари, лежим на земята и говорим за бог. Тя не вярва, никога досега в живота си не се е молила на бог. Дори наум. Пита ме дали аз вярвам, пита какво е бог. Възможност за добри въпроси кавам, тя сияе. Намира уиски в чантата си. И ръкавици. И доматен сок.

Чакаме някой да ни спаси. Лежим в асансьора, пием уиски и пробваме ръкавиците, аз я гледам. Ф. е красива, прилича на слънчоглед - малки точки по лицето и берлинска фризура - едната половина на косата й е къса, другата дълга. Отива й. Тя е висока, по-висока е и от мен, това я прави хубава и категорична. И е малка.

Скоро идва сънен работник и отваря вратата, смеем се, качваме се в апартамента, има бял заек с червени очи и много картини. Ф. рисува. И рисува много хубаво, а заека непрекъснато й яде по някоя част от картините. Повечето са сини и на тях има летящи хора. Летящи или падащи, не е много ясно, понеже заека им е изял категоричността.

Пием уиски и ядем карамелени бомбони. Пушим. Ф. говори за Хитлер и плаче. Видяла е звездата на ръката ми. Извинява ми се и плаче. Адски е тъпо. Пием, пушим, лежим на земята. Тя говори, разказва ми някакви истории за преди. Зарязахме Хитлер. Сега говорим за любовта. Какво е любовта? Мен ли питаш? По принцип е хубаво да си влюбен. Жените не могат да живеят без любовта. Аз ли го казвам или цитирам филми? Цитирам филми, но го и казвам. Тя е сама, пита аз как съм. Човек е винаги сам, Ф. Аз не знам как съм. Но май не съм сама. Сънувам някого твърде често и го мисля по 15 пъти на ден. Понякога повече. Тя ме гледа. Влюбила се е и е време да си ходя. Прегръща ме на вратата и ми казва посоката. Тръгвам по стълбите и знам, че след точно 5 минути ще се загубя. Мисълта е вълнуваща.

В 5 и 40 сутринта от западен към източен. Мокри празни улици и последните около 25 минути преди изгрева. Птиците са започнали да пеят сутринта. Значи наистина скоро ще е пролет. Обърквам посоката и не знам къде се намирам. Ходя из блоковете - те наистина приличат на шоколади подредени върху полянки със светещи имена - шоколад номер 5, шоколад номер 6, шоколад номер 7. Малко по-натам се появяват стари къщи - огромни, величествени, страшни. Приличат на катафалки. Катафалки насред шоколади. Хваща ме страх и тръгвам към метрото. Празно. Мокро. Събота сутрин преди изгрев. Метрото е точното. Преминава през целия град и ме води към вкъщи. Милата малка стая с жълтите пердета. Забравих отворен прозореца и сега целият под ще е в капки. Качвам се в метрото и слънцето изгрява. Заспивам и сънувам къщи катафалки. Прибирам се и си мисля, че утре непременно трябва да се върна там и да ги снимам.

По пода наистина има капки.

2010-03-06T21:27:00.008+01:00

има едно цвете, твоето цвете, твоето цвете пуши цигари, твоето цвете пие македонско вино, твоето цвете слуша разни артисти, които имат като твоя глас, твоето цвете сънува под чаршафи на големи зелени цветя, твоето цвете има диоптри и гледа размазано снимката ти и го е срам, твоето цвете мисли за теб непрекъснато, твоето цвете ходи из града ти с червени бузи и без грим, твоето цвете се усмихва на града ти, твоето цвете яде сладкиши и пие кафе по улиците на града ти, твоето цвете, твоето нелепо влюбено цвете

После облакът със снежинките се премества от изток на запад и слънцето излиза. На светофара под моста хората чакат и го гледат. Светва зелено и никой не тръгва. Велик колективен момент. Може би е любов, любов любов любов ли е? или друго някое такова съмнително чувство, сега в магазина на втория етаж, по ескалатора - мисъл за нещо срамно, нещо от онези неща за леглото, от онези преди заспиване - между щракването на бутона на лампата и обръщането на другата страна, момчето отсреща наблюдава, дали е разбрал, розови бузи, тъкмо ще отиват на шапката - сива и с черен кант. Сега само за проба - шапката, шлифера, очилата, хубаво ли е така? Случайно се срещаме на улицата, аз поглеждам под сивата периферия и е върха. Или случайно се срещаме на улицата и вятъра духва шапката. Пак е върха. Филмов момент. После с шапката в бара, с шапката по улиците, с шапката в трамвая, с шапката в метрото, твоето цвете, пуши цигари, пие македонско вино, търкаля се по земята и мисли за теб, твоето цвете

твоето нелепо влюбено цвете

OST ELEGIEN

2010-02-27T19:02:00.029+01:00

А той бил живял там, пушил цигари на 14тия етаж,
мятал фасове през прозореца Gefühle Nichts
nichts nichts nichts nur die bittere
Leere
тогава още го нямало това новото KAPITALISMUS
отсреща
ИДЕИТЕ СЕ ПРЕВРЪЩАТ В ПАЗАРИ dot DEUTSCHE BANK
той пушил там птици серат над берлин grausam grausam zwei küssen sich.
Noch lange
Стоя с камерата и викам
/малка българска жена влюбена в мъртъв/
една бабичка отключва вратата
гледа тъпо и не знае
той бил живял там
пушил цигари на 14тия етаж мятал фасове през прозореца
Gefühle Nichts nur die
BITTERE
LEERE
малка българска жена
влюбена
в Müller

actually yes. i will dream during the process

2010-02-22T21:15:00.013+01:00

С такова небе ходи се опитвай да си отвъд сантименталности
ти звъни, аз ще скоча в другата стая, ще скоча в пакета с тютюн и в една отворена бутилка вино, заеби температурата и нещастията, на кой му пука, навън вали дъжд и има звезди, а и ти
това са специални, големи неща, заслужават крайности, в такива моменти не се говори, а се реве и се скача в пакета с несвити цигари в другата стая, дъвче се тютюн и се налива с вино, проклета сантиментална специалност, толкова свръх специална, време й е да умира и не умира, толкова специална проклета сантиментална специалност
кратко любовно писмо :
мили мой,
да го еба няма край.

в събота

2010-02-13T20:11:00.029+01:00

Любовни тишини с цветовете на стаята
бутилки вино сън писма
липса много може да се събере
по принцип
и бръчки според състоянията
Горе долу долу горе ах
безкрай
колко пъти да те отказвам
красив такъв
като цигарите и месото
дядо коли зайци аз месо не ям
ти мълчиш не настояваш аз те махам
до следващия път
в средата на април или утре
когато
моите контури + твоите
любовни тишини с цветовете на стаята
и цигари
понеже никога не се отказват

ПОТОК И ЕЛЕКТРИЧЕСТВО - един дълъг текст

2010-02-08T19:53:00.053+01:00

du bist gegangen die uhren schlagen mein herz wann kommst du
а после се чудим на разните кадри с коса, които в тъмното задимено и топло пораждат разни deja vue въпроси, как мирише тази коса, какъв й е допирът и какво ще й стане ако си пъхнеш ръцете вътре и откажеш да ги извадиш за около час, час и десет минути аааааааауухххх, тихо, тихо, егати забраненото, егати сложното, егати трудното и ако кажеш на някой търкалям се в леглото а той ти каже да се търкаляме двама чупи света, кърти пространствата размазва всякакви можебита после смс около деветнайсет и ако до двайсет, двайсет и едно не пристига, време е да се вземе онова решение за тоталното изместване на втория етаж без дрехи или МАКСИМУМ със суичър и диадема, да се прехвърли виното, кабелите, таблета и да се рисуват разни дълбоко авангардни картини, които били уж приличали на кожа с бенки и мисли, а всъщност на други неща приличат, но хайде, няма ги издаваме.
После слънцето се премества надолу към по-лошата част от света и в тази по-добрата става електронна нощ за цигари питиета и филми за жени, които си слагат чорапогащниците без гащи, понеже всичко висяло простряно и миришело на нов ариел с лавандула лимон ягоди ванилия и липса на него.
Електронни нощи без пердета и можеш да сънуваш, че тези които обичаш още не са си заминали и ходите по някакви дълги сиви коридори с жълти лампи, където разбира се е фрашкано и с други хора и се придвижвате бавно и с половин стъпки и пак - кадрите на косата, какъв й е мириса, какво ще й стане ако си пъхнеш вътре ръцете и откажеш да ги извадиш и за около час час и десет минути я извиеш наобратно, така че този отпред да престане да ходи и да чете програмите, а да се обърне, да се фиксира и да му мине нещо крайно през ума, да се долепите до стената на коридора и да си сложите стъпалата в объркан ред и нещо да ви се случи с лицата, нещо да мине оттам, някоя дума да мине или да я помислят, после да им се прииска да я реализират физически и на ходещите да им се изпари грима от очите и да не могат да спрат да въздишат
Рецепта за кремсупа:

два картофа се обелват и нарязват

обелват се и се нарязват два моркова

нарязват се и се обелват две глави лук

слага се сол тенджера вода

включва се котлон и се вари

вари се, вари се, вари се, пушат се цигари и се пие вино

после се залива с мляко

пасира се прилежно и се добавят маргарин вода сол любов липсваш ми искам те

с черния ти пуловер и падащите се отдолу бяла тениска кожа бенки и незнамсикакво

по-специално от тези другите хиляда двеста деведесет и осем безкрайни милиони жени

влюбени в теб по порядъчен и мил начин

после се сервира в чинии с малки сини цветчета

по възможност да не са от икеа

консумира се на секундатa

без много сложнотии комплицирани ситуации и тежки драми

Егати супер супата

Йе.

Daily

2010-02-05T17:29:00.008+01:00

heute war ich am Friedhof
habe einbisschen mit den Toten geraucht
keine Blumen keine Steine
keine Trauer
zwei Zigaretten ich Müller
und das Schweigen.

2010-02-04T20:38:00.004+01:00

На градовете трябва да се гледа с лекотата на птиците -
площадки за трохи и сране
Нищо повече.

Æ

2010-02-02T22:43:00.037+01:00

Утре отивам в пекарната. Ще си сложа 5-те диоптъра и ще бъда З вместо С. Ще продавам баници, ще казвам МИЛШ вместо МИЛХ и ще мириша на печени бутернезнамсикакви. Някога стоях пред ндк слушах китари и ревах от щастие. Бутер шмутер, баница шманица. Дреме ми, че съ въ то не става, касиерките навсякъде си приличат - дебели гадни лели пият бира и мразят. Попаднеш ли отдолу те размазват. Не бе, лельо, аз не съм, лельо ти не знаеш, лельо, викай на майка си емигрант, ти знаеш ли какво е виа понтика лельо, аз оттам идвам и имам краката на кейт мос, сори, че си леля и пиеш бира, аз съм дошла с птиците и много не ме вълнува търсите ли не търсте ли късате ли не късате ли, театъра дойде до гуша, лельо, аз затова, да късам баници, не за друго
Genug.
На ндк се плаче веднъж, ти го знаеш, нали там живеем. В бара чичката яде кюфтета и чете списание. На списанието ти. С ръце в джобовете и ме гледаш. Ако чичката още веднъж се задави с кюфтето ще го шибна с папката bewerbung и ще избягам заедно с теб в джоба. Ах любов моя, моя любов, младежа в трамвая ме нарича снежанка, ела снежанке, слез на спирката с мен, обаче снежанка не слиза, понеже снежанка обича друг и не си го дава, и не си го предава, и в джоба си го носи заедно с музика с китари кома кома кам оун артистките четат gala, майките четат друго, аз чета йу хууу красиво
стоп сега.
малко баници другото
ти го знаеш.

2010-01-31T14:24:00.017+01:00

София е прекалено малка Берлин е прекалено голям
да отидем на луната
има място за твоето лице има място за моите крака
какво друго трябва
малко грим малко сако малко одеало малко неделя
как искам да те има
мило тихо нежно прах сняг думи сребристо любов

2010-01-27T11:10:00.004+01:00

Далеч от личното остава самотата
светът е личен
личен е светът
в екрана на машината светът се отразява по-хубав
отколкото
всъщност
е
светът в детайли
свещник книга клечка за уши
снощи те сънувах
теб и твоите органи
как ги задушава жълта газ
теб, твоите органи, мен, целият свят
как ни задушава жълта газ
бавно и физически
децата ще спасят света
ако ги можеш.

2010-01-26T23:00:00.002+01:00

Die Welt ist beschrieben
kein Platz mehr für Literatur.

Notiz eins: Vermissen

2010-01-24T18:51:00.056+01:00

Слушам st wo
Мтлд би казала ''пак пусна красавицата
и звяра, голяма драма значи''
Стоя и се смея. Прането се суши. Виното свършва.
Като никой не го казва, понякога го казвам аз
и се смея.
От едната страна се копнее за другата
от другата страна се копнее за първата
омагъосан смотан кръг
В едната е съвършено
в другата е свършено
обаче
някои неща липсват
разбираш, че ги обичаш
разбираш, че е любов /тъпа дума/
разбираш физически /не душевно/
overjoyed / repeat / stevie / wonder / you know//
душа няма
или и да има аз не знам къде е и не ме занимава да търся
понеже
внимание
чети
и припадай
занимава ми се с твоето "котко" сутрин
занимава ми се с твоето "там има ли парно"
занимава ми се с твоето "студени ли са ти ръцете"
готви ми се салата с моцарела и ми се раждат деца
снимат ми се филми и ми се учи на потсдамер платц
обича ми се някой неподходящ за да споделям на мтлд
работи ми се за да е доволен татко
жени ми се за да е доволна майка
бяга ми се с теб, за да съм доволна аз
а колко ще ни мразят/ си го мисля/понякога/и ме е страх/
Ти мислеше за мен
аз мислех за Теб
има промяна във времето
защото в предстоящия трети албум на незнамсикого
имало събитие заради парче незнамсикое
say goodbye to useless
и не ми се получава

Kinder und Träume

2010-01-07T23:41:00.018+01:00

Децата на моите приятели говорят три езика
не вземат наркотици
и не пият алкохол
в училище ги учат на креативност и разбиране
техните родители са техните приятели
те си казват абсолютно всичко
няма бунт
няма проблем
няма наивност
Децата на моите приятели са поколението което расте
все някое от тях
там някъде ще измисли Бомбата
която ще направи света на парчета
и ще изпари горите, реките, моретата
Био родителите раждат ядрени деца
без бунт
без проблем
без наивност

писмо в рамка

2010-01-03T21:04:00.030+01:00

Светкавици. Сняг. Лилаво небе. Отдолу - град, лампи, крушки, кухни, мании, бит, платна, сцени, пътища, тихо, шумно, всякакво.
Мили мой,
ако човек се изолира съвсем какво ще стане, дали от това се умира? Вчера си мислех, че за празниците може да се употреби любимия ми израз нож с две остриета или монетата има две страни, или беше двете страни на медала, не знам. Какво беше това интересно решение за напускане на пространството и отиването на друго, далечно пространство? Великолепно. И като нямам какво много да правя по време на тези дни с двете остриета когато всички са се вторачили в ядене и близост, стоя, пия по малко вино, наблюдавам решението си и го обожавам. От дългото стоене пред гледката на прозореца започвам да се чувствам като баба на пауза. Изследвам тялото на небето, тъмните и светлите страни. Преди два дена бомби раздраха гледката. Бум тряс бам, нова година - нов късмет - нова любов - нов бар - нов календар - нови дрехи - нови обувки - нов мустак - нова коламаска.
Ти как си? Онзи ден зяпах снимката ти. Още си хубав и пак пишат за теб. Света се занимава с теб. Или не света, а Европа.
Европа моя, моя малка нежна Европа, Франк с червените обувки в трамвая, Педро с малките ръце в бара, палмата на Соня подпряна на бюрото, обувките на Елина подритнати в спалнята, Мюлер който лежи до леглото и ти.. непрекъснато втъкнат в тик так daily циферблата на времето.
Втъкнат? Такава дума има ли въобще?
Лети време лети. Аз съм спокойна. И те обичам.

BERLINER ELEGIEN 1

2009-12-30T18:06:00.020+01:00

По трамваите сини копчета за качване на колички
НЯКОИ КАЧВАТ КОЛИЧКИ други куфари
все живот
ГДР - пристегната от коледни маркучи
святка
червено - жълто - зелено после
REPEAT.
В сенките на блоковете ходят сенките на мъртвите
саниран комунизъм спретнат и измазан за новия
демократичен
век

После в сенките на блоковете тук там литва бомбичка и
БУМ
малките бомбички
носят спомена за големите бомбички
БУМ БУМ БУМ

Ходя с куфара
майка мащеха германия
напред назад напред
по трамваите по къщите
по хората
НЯКОИ КАЧВАТ КОЛИЧКИ
други куфари
все живот

schlaflied

2009-12-28T17:34:00.011+01:00

heute einsam morgen nicht
übermorgen einsam dann nicht
in diesem leben einsam im nächsten nicht

Ver-spro-chen la-la-la (1)
ver-spro-chen la-la-la (2)
?

Gott?

Roter salon, ich, du, sie, alle, колко е хубаво

2009-12-24T21:55:00.009+01:00

Какво има в Червения салон, че хората излизат да пушат? В червения салон има Коледа. Коледа с червени пердета на червените стени. В червения салон е Коледа. Отсреща - китари, дим, англичани и австралийци. Този блог повече няма да се казва в очакване. Стига очакване. Понеже дочакахме очакваното почти. Почти е повече от преди, а крачките заслужават заглавия. А сега -

любовно писмо:

Мили мой, ние двамата можем ли да бъдем семейство? Да чакаме деца, коледа и да караме колела? Можем ли? Или да бъде така - да чакам пред червения салон докато е Коледа и за мен да не бъде Коледа, понеже теб те няма, някъде другаде си ти, може и да си в червения салон, но аз няма да вляза, нямам подходящи обувки.
Истината е, че имам и рокля и обувки. Истината е, че и двете са от театъра - и роклята и обувките. Взех ги заради театъра. Някой ден ще изберем специален ден и ще ги сложим - и роклята и обувките, понеже аз искам да живея вълшебен живот, преследвам вълшебен живот, нищо че очакването смазва, смазва и любовта и очакването, очакването смазва любовта, а любовта - очакването. Спри, спри и живей. Сега е хубаво, сега е нежно, сега е празно - бял картон, като в училище и можеш да рисуваш всичко, забрави представата за годините /които текат/, забрави представата за очакванията /които идват по смс/, забрави, забрави, изтрии телефоните, освободи всичко и рисувай ... На езерото сега има мъгла - мъгла с изтърбушен корем и счупен гръбнак, болна зимна мъгла - лежи там, където аз съм лежала, където съм писала. Аз отидох при мъглата, пъхах ръце вътре, скачах отгоре й и се разболях. Разболях се от самота и липса на подозрение. Истина е, аз не се подозирам, само аз съм, друго няма, само аз, само аз и жълтите кранове, подредни като оперни певци от мъртва опера, кулата притисната от въздух и аз, притисната от всички, които не ме забравиха и на които липсвам.
Мили мой,
ти единствен, който не ме обичаш, искам да прегръщам прегръдките ти, миришат на вчера, на улицата, на котката, на моите влюбени, които се целуват. Мили мой, измислям те съвършен - стоиш в червения салон с обувки, лъснати завинаги от някой мексиканец, пушиш нещо или се правиш, че пушиш, понеже е забранено, гледаш с високите си очи, носиш дънки, черна блуза, виждам те, виждам те и те усещам, как миришеш на вчера в същия момент, в който си днес, миришеш на вчера, без да носиш вчера, гледаш ме, имаш очила или нямаш и не казваш нищо и не си тръгваш и не ме подозираш и ме гледаш като някакво светлинно събитие, съвкупност от нелепи неща и разбира се поздравяваш сакото ми, понеже знаеш, че никой нищо не ми е подарил за коледа, освен това сако, което аз сама на себе си съм подарила и после тихо, тихо, тихо, целуваме се, по червените плочки на червения салон и се качваме на самолет и пътуваме, по разни градове, понеже имаш работа и играеш, а аз те чакам, по хотелите, по улиците, по магазините, по летищата, по спирките, по кината, по библиотеките, тротоарите, пейките, паветата, камъните, пръстта и цветята, чакам те и ще дойдеш
някъде
около моите мили лични червени
любовни
писма

2009-12-14T00:14:00.006+01:00

Ich will nicht mehr essen trinken atmen
eine Frau lieben einen Mann ein Kind ein Tier
Ich will in meinen Adern wohnen,
im Mark meiner Knochen
im Labyrinth meines Schädels
Ich ziehe mich zurück in meine Eingeweide
Ich nehme Platz in meiner Scheiße, meinem Blut
Ich will eine Maschine sein
Arme zu greifen
Beine zu gehn
Kein Schmerz kein Gedanke

Himmel über Berlin

2009-12-12T12:07:00.000+01:00

pictures from dream land

2009-12-06T11:07:00.002+01:00

will I dream during the process? ..

2009-11-22T00:09:00.004+01:00

me&u

2009-11-11T21:16:00.007+01:00

Червената чертичка тичка
тичка тичка тичка
гони я кръглото топченце
гони я
засекът ли се се засичат
и парчето спира
и псуваме връзката
и докато мразим мразим мразим
те се обичат обичат обичат
топчето
и
чертичката
после чертичката се затичва
топчето хуква след нея
и слушаме музика
и сме аз и ти
и съм аз
а ти не си
но ще те търся

седми ноувембър

2009-11-07T22:16:00.007+01:00

има едно истинско Голямо щастие
Голямото щастие го има само в едно Голямо нещо
аз изобщо няма да му кажа името
обаче не е лично
не е плътско
и на сърцето не е
започва в мисълта
и свършва в мисълта
то е за мисълта
личното, плътското и сърцатото на мисълта
там почва, там свършва
продукт за мислене
диснилендът на мисълта
и да
истина е
много е претенциозно
не
то наистина е много претенциозно
много
ама
много
или оставаш отвън /и мълчиш/
или си вземаш тромпета
влизаш в оркестъра
и започваш да свириш -
с изключен телефон
и по възможност без обувки

Гостенин

2009-11-01T21:19:00.004+01:00

Малка мека възглавничка,
с четири пухени издатинки
положи главица в нея, влез навътре и заспи
ти ще сънуваш грапави медени сънища
аз ще притварям очи
косата ми ще се къдри
и ще бъдем щастливи

selbstbildnis am ende oktober

2009-10-30T18:36:00.011+01:00

Какво се крие зад краката?
Зад краката се крие една спирка
Спирка с покрив и пейка
Можеш да пушиш
да пиеш
да мислиш
да чукаш
но не можеш да я вземеш със себе си
вкъщи
понеже е обща
стои винаги и чака
да дойде следващия и да чака
и докато той чака
да стои с нея
и двамата да чакат
той да пуши
да пие
да мисли
да чука
тя да го гледа
как чака
и като дойде времето
тя да остане сама и пак да чака
да чака да дойде следващия
който ще чака
и да пуши
да пие
да мисли
да чука
тя да го гледа
и като дойде времето
той да тръгне
тя да чака
с покрив и пейка да чака
да дойде следващия
който ще чака

късна бележка по спомени и курви

2009-10-27T00:54:00.011+01:00

Каква беда - да изтриеш един невидян грим. Намазал си го напразно. Рисувал си, а не е имало кой да постои отпред и да го погледа.
Ти помниш ли като се къпахме в морето. Помниш ли. Написа ми бележка и се стопи, с мокра и солена коса. Никаква милост към запетаите - курвите в семейство препинателни знаци. Курвите - от легло на легло. И във всяко легло страст и любов. Ти помниш ли като се къпахме в морето. Беше април, или май, или юни. Помниш ли. Отивам да разбия плота в кухнята, симпатичния му ежедневен натюрморт от чаша за вино и вино. По земята се търкалят хартийки и кажи сега, каква по-голяма наглост от това да почнеш един текст и да мотаеш наоколо без да казваш това, заради което изобщо си почнал. Аз защо почнах? А ти? Ти защо почна - хрип хрип хрип по хартийката с плюс и чертичка и после морето и зелените шушулчести животинки, които поради силната извечна нужда от щампи на кадри, светеха. Те светеха, аз светех, ти светеше ли не помня вече, обаче всичко друго светеше и лампите по плажа светеха и заведенията светеха и колите и блоковете и пътищата и даже мъртвите и те светеха. Под формата на звезди над главите ни.

по М.

2009-10-25T01:35:00.016+02:00

Гледаш порно
четеш Мюлер
мълчиш
слава богу в сутрините все още
спиш
после имаш камера
два три кадъра на есента -
нали си отива -
сега е ценна
утре сигурно ще е зима
няма да има никой по улиците
теб също няма да те има
не и по тези улици, нали си отиваш
така че тичай
тичай с фаса в устата
тичай сега
може би след час два ще е зима
вземи си камерата -
такива мигове като днешния
по принцип е хубавко да се снимат
после вкъщи -
под лупа
сърцето тупти
сърцето реве
сърцето е обширно гробище
или тъп мускул
ще го помислиш
и ще заспиш
утре може да се самоубиеш,
въпреки че едва ли
по новините разправят
колко града се наводнили
колко хора умрели от глад
как било криза
и никой не купувал от магазините
но какво те засяга
нали си имаш червени пердета
и някаква малка скришна любов
лягай да спиш сега
тихо и кротко
утре пак ще е ден
утре пак ще е нощ

чувството

2009-10-16T22:32:00.004+02:00

Първо го порязахме
и започна да капе
кап кап кап
по пода и по дрехите и по очите
после го пристегнахме
първо с кърпичка,
после с ластичка,
накрая под камъка
затиснахме го
и спря.

2009-10-16T02:10:00.001+02:00

Той ще се влюби в нея
deutsch deutsch
първо ще й види музиката
после снимката
после парчето
това, което аз пуснах
той ще го види
и ще се влюби в нея
заедно със снимката
музиката
и парчето
това парче,
което
аз - deutsch deutsch
пуснах

2009-10-12T23:02:00.003+02:00

Аз ли не знам, аз ли.
Аз ли не знам
аз ли
не знам
аз ли
или
знам
аз
ли
или
не
знам
аз
знам
или
аз ли
не знам
аз ли
Аз ли не знам
Аз ли не знам, аз ли.

2009-10-12T08:36:00.006+02:00

Актьорът го няма
имал снимки и не дошъл
телефонът - изключен
гласова поща: добър ден аз съм
моля оставете съобщение
камерите включени,
звукът работи,
ти къде си?
грим
прическа
режисура
всички стоят
чакат
и докато те чакат
актьорът е в амстердам
или в рим
или в токио
някъде близо до някоя сива река
и докато всички го чакат
той мълчи там и мисли
за някакви свои неща

last post

2009-10-10T03:00:00.009+02:00

господ
запетая
Евреинът
дал твърде много на еврейката
и сега
еврейката
се чуди
самота ли е или е чудо
че
да го еба господ
запетая
Евреинът
не дал толкова
колкото да стига с този
точно този
който
тя
запетая
Еврейката
избрала да бъде
да го еба
зaвинаги

искаш ли да излезем днес?

2009-10-09T00:53:00.015+02:00

В контекста има няколко подробности - четох разни списания, довърших една книга, висях около телефона, общо взето стоях си вкъщи, размествах посоките на праха по мебелите и из въздуха, изнервих паяците, пощадих три комара и докато висях пред пералнята и чаках да свърши, за да помириша течността от респектиращата нова туба омекотител в действие, видях календара на стената и датата, която се оказва не толкова далеч и понеже от видеото пак се убедих, че ти си истински представител на твоята зодия, за която разправят, че била вещоманска и by the way ти личи вещоманството по онлайн компютъро-активния свят на разни профили, барове и прелестни снимки за специалния гуугъл, та реших да те попитам, представяйки си съвършения читател, дали пък по случайност не мислиш за мен и не ти се въртят разни мисли, около водката, виното, петък вечер и заглавието на публикацията?

1:54 post

2009-10-06T00:28:00.018+02:00

Дан дан - дум тайм!
Чух албумa на Ian Simmonds и толкова се развълнувах, че си изпуших всичките цигари и сега не мога да заспя.
Навън - някаква зверска луна. Учудващо е, че всички наоколо спят. Дори е мръснишко, че спят. Загледах се в прозорчето на работниците до вкъщи - и те спят. Утре ще си сложа тази музика в ушите и на излизане, преди да ме загледат те - ще ги загледам аз. Дали е тъпо? Според мен и те знаят, че ги гледам зад пердето как боядисват. Хм /усмивка/. Дан дан - дум тайм. Работници и acid jazz - по-доброто начало на порното, в което се е превърнал денят ми откакто любовта стоя с гръб и прееба целия красив филм. А сега - внимание - МЕТАФОРА ЗА ЛЮБОВТА И ЛУНАТА : качествената любов е като луната - една обла, нищо неизпитваща маса плътност на 384 хиляди километра от теб, но когато и откъдето да я погледнеш - винаги те гледа в очите, като че ли прекарва цялото си време в това да те следи.
Яка луна, яка любов, Herr Simmonds, изключвайте вече оркестъра, bitte
сега е време за сън.

2009-10-03T01:40:00.011+02:00

Франсе, не ти разбирам акцента,
но да
и аз се учудвам
и да
сингъл съм
и пия сама на раираната покривчица
на милия ви раиран френски центърец
и съм дошла сама
и ще си тръгна сама
и не, не искам екстази
мерси
само на излизане
ако може
ще я снимам онази двойница
със счупения кръст
и липсата на сърце
да бе, ясно,
гола е,
но пък е гола на витрината на D&G
нали
има някаква разлика
А сега
айде Берлин,
време ни е вече

2009-10-01T23:19:00.009+02:00

Аз
моята бенка
клъцнатия бретон
часът - от 12 и 19 на 20
края на лаптопа
претъпкания пепелник
мигащия телефон
ангела на Вендерс на екрана
тестето снимки по стената
и онова скритото в шкафа
забравената цигара на пода
запалената нова
стълбите във входа
черните петънца от обувки на пътници
и котето в двора
очите му
самотни
часовете които минаха
предстоящите други
трака в ай тюнса
минута и 38 до другия
и другия
който следва
капките дъжд
шумоленето без дъжд
липсата на дъжд
и липсата на друго
листата
по едно на всеки две секунди
засилват се
въртул въртул към земята
и хръц хръц
обувките по гръбнака
малък гръбнак,
жилест гръбнак
гръбнак с изписани пътища
пътища пътища
обувки обувки
очички очички
самотни самотни
стоп в това за секунда
една секунда
и излетя

2009-10-01T02:22:00.002+02:00

Добър ден
ето моето cv
бих искала да бъда модел
на всички студенти специалност глина
ще лежа върху метално легло
и имам право на хавлия
приемам го
и без да мърдам
дали може
един след друг
с парчета глина
първо бавно
после бързо
дали може
върху метално легло
без хавлия
един след друг
дълбоко
и с парчета глина

Музика част 12: Голяма музика

2009-09-29T00:55:00.005+02:00

12-та част от музиката на този блог.
Музика за възторг от така, по принцип.
Понеже е хубаво. И е само сега.
Enjoy with all your heart!
http://music.myspace.com/index.cfm?fuseaction=music.artistalbums&artistid=3495069&ap=0&albumid=10422127

2009-09-29T00:18:00.005+02:00

Да слушам
да гледам
да помня
да усещам
да ухае
заедно с другите малки безценни неща
да прелитам до вкъщи
да е усмивката
да се чудя за това с ръцете
къде да ги сложа
докато там тарам там
и тум турум тум
въздухът се сменил навън
и докато ставало есен наистина взело че станало
есен
септември
октомври
ноември
ще свърши, няма страшно,
ще свърши
все някога ще свърши
а дотогава
усмивката
ръцете
да помня
да усещам
да копнея
това с пропускането
на малките незначителни драматични неща
съгласна съм
но от утре
докато е все още днес
очите очите очите
косата косата косата
аз съм всичко
в мен е всичко
лети малко момиченце
лети напът за вкъщи
хвърли се в малкото си космическо
червено легло
търкаляй се там
завивай се
отвивай се
хили се
губи се
напускай си тялото
бъди щастливо
от седем небета на осмото
защото ето на
онова
което толкова чакаше
все
пак
взе
че
се
върна

2009-09-27T18:10:00.003+02:00

Три недели по-късно станало наистина страшно.
И така - да се сборим със света,
да го хванем за ушите и да му натирим муцуната
във всичките червени гадни истини -
безсмисъл, няма смисъл, оглеждам се
наляво, надясно, встрани и нагоре
и няма.
може би само нагоре има малко
там
където
разправят
бил
Бог.
Ела Бог, погали ме с ръката си
и както с ангелите на Вендерс -
да ме изпълни старото чувство на възторг и очакване
каквото беше на улица Рилска
тополите пускаха мъхчета
и не знаехме какво е тъга.
Но не
наоколо, встрани, наляво, надясно
все глухо, тихо, празно
и дали ще стоиш тук
или ще се изместиш
заедно с куфара и другите там няколко неща
на двехиляди километра по-встрани
все е така
същото небе,
същата земя
същия Бог,
който не подава ръката си

Петък

2009-09-25T19:19:00.022+02:00

вечерна бележка

2009-09-23T21:36:00.019+02:00

Към четири часа,
когато звездите изгаснат
може да включим тази музика,
да легнем
и три неща -
пиано
легло
тишина
без цигари, без ти шърти
без никакви други неща
само това -
пиано, легло, тишина.
В един момент хората ще се събудят
ще зашумят, ще запречат
ние не
ние ще спим
ще е тихо
така искам да бъде
да лежим
с музиката
без нищо
ето - губя амбициите си
погледите за бъдещето
копнежите за напред
остава желанието да дишам
само да дишам
в три малки неща
отвън навътре и отвътре навън
да дишам
в три прости неща + теб
поглеждам встрани
и я има
и тишината я има
и пианото
и моето кротко легло
само ти липсваш
пак липсваш
все липсваш
но нищо.
Има ги трите неща
тишината
леглото
пианото
и аз
която дишам

Sunday morning

2009-09-13T07:42:00.003+02:00

Без тиранти по-добре
картини на любов с цветовете на стаята
в неделя през септември е тихо,
от колоните - неделния подкаст
music for sundays with someone special
докато водата тече в банята и всичко мирише
на нещо средно между мляко, бамбук и рози
от стаята се чува тихо шумолене
някой можеше да спи в това легло,
да чака да си сложа крема
очилата
и без хавлия
да легна и да заспим,
наместо това - навън, за цигари,
гълъб ходи, птици пеят,
а витоша не прилича на планина,
прилича на дъжд, който идва, за да залее света,
докато в двора една роза е цъфнала
безсмислено и нежно,
като че иска да покаже,
че понякога,
без никаква особена причина,
розите просто цъфтят през септември,
обратно вкъщи неделния подкаст
music for sundays with someone special
котката спи под меките завивки в леглото,
мило мое малко черно бяло момиче,
чакай ме,
отивам в друг град да играя
и утре ще се върна обратно при теб.

Музика част 11: музика за сънища и дъжд

2009-09-11T19:25:00.012+02:00

Ето я и 11-та част от музиката на този блог. Вълшебна музика за дъжд и сънуване. Ако ви предстои пътуване по земя, непременно вземете yagya в плеъра си. Преживяването е неописуемо, особено в предстоящите 4-5 месеца, през които, hopefully, все нещо ще вали от небето. И понеже музиката е трудно откриваема, освен myspace link за слушане, слагам и един бонус за download. Бързайте, няма да е активен дълго.

myspace link: http://www.myspace.com/steiniplastik
download link: http://tranz.it/load.php?id=vG57ALy22SbFjnuQ372856

2009-09-11T00:00:00.005+02:00

Защо пък да не се състезаваме по всичко, а? Голяма веселба. Състезание по приятели във фейсбук, по постове в туитър, по изслушана музика в ласт.фм. По кой по-пръв ще има този или онзи албум, по изкачени върхове, по посетени градове, по присъствия на партита и концерти, по изпити кафета, по състояния от изпития алкохол, защо не, защо? Голяма веселба, нали?
Току що бях в пикадили и се изненадах колко много неща може да си купи човек за 2лв. Преди това бях на телефонната палата, сектор вип, после на рожден ден с хора вип и се замислих, кога точно го докарахме до това - голямата съсухрена свръх вип самота. Там на първото събитие имаше мъже в костюми и пушеха пури. Имаше и дами с ефектни рокли и смешни обувки, целите в златни панделки и с най-различни разцветки на есенен руж по бузите. От випа до випа. После жена, дете, корем, боя за коса и смърт.
Аз не намерих мъж. Но си купих билет.
Бял билет
със синя черта
и едно име
написано с най-хубавия шрифт на света
Иначе да, да се състезаваме. И ми липсваш. И те мисля. И три дена подред /в твоя чест/ ще спя без одеало. Така, и на мен да ми е студено и да бъдем в някакъв международен, звезден, снежен синхрон.

2009-09-09T00:50:00.006+02:00

Такова желание за сън не е било
като че ли целият свят се е срутил
и са останали няколко абсолютни неща:
материята на нещата за сън,
нещата, които обвиват леглото и тези,
които обвиват мен
звукът от дъжда, който пада върху плюшените канапета
впрочем никога няма да ги прибера
нека стоят там
дъжд капе отгоре
и звукът е абсолютен
смесен със звука на yagya -
музика за валене и щурци
В главата ми - сънища
този път съм сама,
теб вече не те сънувам
и себе си не сънувам
сънувам красиви двугърби животни
с бледо притворени клепачи и мигли,
които спят и сънуват
дълбоко и абсолютно

В 1:03 в детската стая си спомних, че

2009-09-07T23:56:00.007+02:00

преди около 15 години когато за последен път имах коса, дълга до кръста, винаги от буйното ми търкаляне по възглавницата насън отзад се образуваха едни заплетени части, които караха цялата ми коса да изглежда някак бухнала. Много си ги харесвах и ги криех от майка ми, която щом ги види ме нападаше да ги реше с четка и много, много болеше.
Сега, около 15 години по-късно, пак имам що годе дълга коса и от буйното ми търкаляне по възглавницата насън се образуват същите тези заплетени части, които толкова много си харесвам, но няма смисъл да крия, защото никой не ме гони, за да реше косата ми с четка.
А искам. Толкова много искам. Нищо, че много, много боли.

за концерта на мадона

2009-09-02T02:39:00.002+02:00

Тази вечер аз и моята приятелка И. намерихме един врабец на земята. Очевидно е станал жертва на концерта на мадона - физически абсолютно здрав, но нещо му беше станало в главата - залиташе на ляво и някакси не можеше да запази равновесие. Според мен звуковата вълна му е направила нещо и просто е паднал. Прибрах го вкъщи, и двете бяхме чели в литературни книги, че врабците са особени души, стресът им влияе и ако малко си починат после се оправяли. Прибрах го вкъщи, с идеята, че утре сутрин ще го занеса на ветеринаря зад ъгъла, в случай, че още не се е оправил. Направих му гнездо в една кутия, обясних на котката, че тази вечер ще спи сама в другата стая и си легнахме.
Сега се събудих, сетих се за горкия врабец и отидох да го видя как е, да не би вече да се е оправил. Беше умрял. Разглеждах му позата досега, изглеждаше като, че е заспал, в краката му и в цялата му поза нямаше стрес, просто се е успокоил и е умрял.
Утре моята приятелка И. ще ми се обади в 9 сутринта да ме пита какво става с врабеца. Тя сега е с разбито сърце. Ще й кажа, че съм го изнесла на терасата и той е излетял.
И така - разправяха, че след концерта на мадона софия нямало да бъде същата. Така е. Един врабец умря, едно момиче утре ще повярва в чудеса, а една котка тази вечер ще спи при стопанката си, така както го прави всяка нощ.

Ода след водка в лозенец докато понеделник става вторник

2009-09-01T00:44:00.007+02:00

О, блажени Hристина и Dимитър,
бъдете щастливи нощем пред своето кристално HD,
докато аз стоя на мило понеделнишко гости
и пореден младеж изповядва душата си
близо до лявото ми ухо
и потънала в тихи и безкрайни драми
поглеждам напред и го виждам
черно, блестящо, красиво LCD
и си мисля,
не можаха ли да го клъцнат малко проклетия надпис накрая
и да ми бъде знак -
безпорен и отчаян,
че
той
все
пак
обича
мен

2009-08-30T15:00:00.009+02:00

As a matter of fact it's not THAT bad
me&dj koze in the park
drinking menta,
listening to all those fuckin birds&
their LOVELY children
късите гащи не можах да ги сложа,
пълен абсурд, нали се сещаш,
кой носи къси гащи с разбито сърце
просто приличам на скакалец
или скъкълец
/как е правилно?/
ска-къ-fuckin-ец наркоман
как каза снощи onzi таксиджия:
ей, наркоман, кво си се метнал на тея кънки?
не съм наркоман, чичка, момиче съм
Малко момиче
с големи уши
пълни с музика
бърз приток любов към сърцето
надничам вътре и те виждам -
опулен,
затворен,
на топличко,
с нежните си черни очи,
няма ли да излизаш вече оттам, аааам?
мълчиш,
гледаш
искам те
няколко и-мейла време и изтичаш
и с косата
и с очите
и с прегръдките
и с цялата възможност на мен въобще
някога
някъде
да ми бъде добре.
By the way, Koze, r u single?
wanna би your girl
drinking menta ин дъ парк,
killing all those fuckin birds посредством пушка
aaand their lovin children
yes of course
принцове, фейсове, букове, туитове,
всичко под ножа
фрас фрас фрас по бутона delete
и тихо тихо тихо
техно тихо
меко тихо
нежно тихо
аз
+
ти

Неделни истори за принц и принцеса

2009-08-30T12:02:00.006+02:00

Ето го и него - денят на червените пердета. Събудих се - бяло. Много бяло, бяло-бяло, ами не е бяло, бели пердета - хак на земята, вишневи пердета - щрак на тяхното място.
Nocheinmal рипийт.
Стига рипийт, стига, стига.
Онези картини ще ги извадя от главата си и ще ги просна долу на тела, да се сушат за някоя ваза през зимата. Точно същите картини на прегръщане и любов.
Стига любов, стига,
време й е да съхне, до октомври ще е готова и ще се помести в някоя от вазите, които няма да взема с мен.
Снощи изхвърчах и отидох в парка на моя хълм. С изненада открих, че не съм ходила там от година. Сега имаше глухарчета и беше мокро. Лежах, ревах, слушах, събирах се. Мина някакъв човек, казвам си ако сега дойде да ми досажда ще се впусна, всичко ще му разкажа, както не го умея споделянето, всичко, всичко ще му разкажа. Подминава. Духач.
Хванах такси и отидох на летището. Слушах самолетите. Нямаше за Берлин. Имаше за другаде. С изненада откривам, че баба си е свършила работата с еврейските приказки за принцове. И в моята история има принц /най-красивия, най-нежния, с най-прелестното сърце/ обаче .. в приказките има дракони. Тук няма дракони, огън пускат запалките и никой не пречи на любовта. Ясно. Не се четат приказки на децата, защото децата порастват и започват да гледат европейско кино и в представата им за любовта - нещо между приказките и филмите настава объркване - принцовете с нежни сърца носят твърде необасними мистерии, гледат любовно, а е студ, студ, студ.
На моята поляна има глухарчета и летят самолети.
Сега ще се скрия в широкотаванестата си къща, зад червените пердета, ще поспя 3 месеца и после ще взема моята въздушна каляска, да ме отведе в друга някоя приказка, не такава за принцове, приказка без принцове, приказка за един голям град, където правят вкусни латета и има едни тъмни места, пълни с моята музика, където, ако човек се облече достатъчно невзрачно, настъпва електронна тишина и може да се мечтае на спокойствие.
А когато излитам, понеже казват, че умрелите отивали на небето, ще стоя на прозореца и ще махна на баба, да види каква зеленоока принцеса съм станала и как ефирно политам, с цяла въздушна каляска надалеч от един прелестен принц. Чернокос принц, красив принц, принц с нежно сърце и нежни, объркани мисли.

четвъртък сънища петък

2009-08-28T11:05:00.006+02:00

Тихо, тихо сега. Ще изключа всички свързочни програми и апарати, за да може сърцето да спи. Един ден те има, триста те няма и въображението те възстановява насън. Имаш същото лице, същата кожа, същите ръце, покрит си със същата завивка, която образува същите ъгли на същите места. Сънувам, че спиш. Сунувам, че спя и ти спиш и спим. Сънувам, че спим и дишаме. Сънувам, че ръката потрепва, сънувам, че ме събужда, виждам я и е същата, точно същата - държи по същия начин и топлината й е точно същата. Сънувам, че заспивам. Заспивам и сънувам, че спим и дишаме и си мисля, че вероятно точно тази картина, погледната отгоре е съвършено проста и прекалено красива. Къде точно свършва твоето черно и къде започва моето? Ако се отдръпна, отдолу ще излезе бялото, върху което спим и твоето черно ще свърши и ще започне моето. Не мога да се отдръпна.
Прекалено е. Аз съм наркоман.
Тихо, тихо сега.
Сънувам. Спим. Дишаме. Картината не се променя. Съвършена. Красива. Достатъчна.
Дишаме. Спим. Дишаме.
Мрак. Сови. Ден.
Казваш, че нищо не се случва. Сърцето ти трещи някъде по гърба ми. Като казваш, на мен ли го казваш? Аз ли трябва да повярвам
или ти

За моя другар

2009-08-25T18:09:00.003+02:00

Най-скъпият ми другар. Понякога ме вози в колата, или ходим с трамвая до гробищата. Там се разхождаме, правим снимки, той ми разказва истории и много се смеем. Тръгваме, за да купим някакви мистериозни добавки от кисело мляко, които се продават на едно единствено място - някакъв завод, близо до гробищата. Отиваме с трамвай, той ми разказва за София, казва, че когато пътуваме виждал града през моите очи - като нов. На гробищата е сенчесто и тихо, ние сме единствените посетители, които не отиват никъде, просто се разхождат. На слизане от трамвая той тича по улицата и ми маха, изпраща ми целувки.
Друг път караме с колата, така, из София. Слушаме Класик Еф Ем и той се чуди Хайдн ли е или Моцарт, госпожа радиоводещата казва: Хайдн!
Най-скъпия ми другар. Единствения човек, за който ми се е случвало да си мисля, че искам да се оженя, да пътуваме из света, а той да ми разказва.
Той е най-уникалния човек, когото познавам.
Обичам го от сърце.

2009-08-25T01:57:00.004+02:00

Das weiß ich
dort gibt es eine Straße,
die schönste Straße der Welt.
Eine ganze Straße
die auf mich wartet.
Komme ich
jetzt nicht
aber bald.

26 на Мюлер

2009-08-22T04:21:00.004+02:00

на 26 все по-често зяпам в книгите на Мюлер
и все по-всичко някак си откривам там.
26 би трябвало да ме отведат натам.
Аз съм голяма,
уморена,
мислеща,
нуждая се от все повече сън и почивка и
искам да замина там,
където, казват, човек бил никой.
Нека бъда никой
Zwanzich und sechs Jahr Ich weiß alles

16 stunden nachdem du ta-ra-ra-ta-ta

2009-08-21T00:36:00.009+02:00

Опитвам да закача червените пердета и да си направя вечна нощ. По тихата улица долу - норвешко пиано и тъмни прозорци.
Та-ра-ра-та-таааааааа, всички спят. Аз не спя. Тум-дум-дууум.
Може ли да има нещо по-тъжно от един цял град, в който от 16 часа няма никой за обичане.
Прашна навалица от липси навън. И паяци в жълтите улични лампи.
Ту-ду-дум-дум-дууум. Тъмно време в мен - барабан без палка. Палка и барабан без музикант. Палка барабан и музикант без ръце.
Ich bin, was du vergessen hast.
Leeres Mädchen ohne Ziele.
Ein Kind ohne Kindheit
Eine junge Dame ohne Träume.
Meine Zartheit - für immer verloren
Nur gute Freunde
die immer für mich hier sind -
Zeit
Staub
Wahnsinn
und diese grosse
grosse
tote
leere
Liebe

2009-08-20T22:04:00.006+02:00

Вървяло момичето със скъсани джобове
вървяло
вървяло
вървяло.

Сънувах езерото. Сънувах, че те чакам.

Триста и двайсет хиляди тъжни думи, наредени както се реди домино, но без празните пространства помежду, за да няма къде да се поеме дъх при изплакването. Нали така се плаче:
аааааааа- аха-аха-аха
без пауза
ааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа
не е тъга, не е
то е умирането, без наистина да се умира
То е падането без наистина да се пада
Само пропадане. Двестахиляди минутно пропадане
аааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа
боли боли боли
съсипва стомаха
мозъка
грамадно
стиска
хапе
боли

Сънувах езерото. Сънувах, че те чакам.

Мили мой.
Чувство без чувство.
Грамадно
Боли.